Безшумен куршум са разработили в лабораториите на Техническия университет в Пловдив

Научни работници от Пловдивския филиал на Техническия университет създават теоретичен задел от разработки на нови оръжия и боеприпаси. Това е и принос за националната сигурност на страната, казва доцент д-р Дечко Русчев един от големите капацитети по приложна механика. В компютрите на Лабраторията по бързопротичащи процеси към университета са съхранени такива разработки като “Безшумен патрон”, “Шнеков пълнител и устройство за автоматичното му зареждане”, „Оръжейна граната с кумулативно действие“ и др. Tеоретичните модели, потвърждаващи изпълнението на основните тактико-технически изисквания, както и методиките за проектиране, са на главния асистент към катедра “Машиностроене и уредостроене” Георги Атанасов. Темите са разработвани като дипломни работи на студенти, завършващи бакалавърска и магистърска степен на специалност “Машиностроене и уредостроене”, модули „Оръжейно производство“ и „Боеприпасно производство“. Разработките са предшествани от задълбочено проучване на съществуващите световни тенденции. Избирани са обекти, отличаващи се с нетрадиционни конструктивни решения, за които няма публикувани методи за изчисляване. Така например темата „Безшумен патрон“ е повлияна от съществуващата тогава ограничена информация за образци руски безшумни патрони, реализиращи изключително интересна балистична схема, казва той. При тази схема барутът и продуктите на горенето му не контактуват директно с куршума, а чрез малко бутало, което избутва куршума в цевта и запушва гилзата, така че да няма изтичане през цевта на силно ускорени барутни газове. Така се елиминира един от най-големите шумотворни фактори. Подобни патрони са особено подходящи за специалните служби, казва г-н Атанасов. Той е разработил и методика за проектиране на шнекови пълнители за автоматично оръжие, които увеличават капацитета на досегашните пълнители почти двойно. В момента най-разпространените пълнители побират средно около 30 патрона, а шнековият побира 50 и повече патрона. Това дава огромно предимство на стрелящия, категоричен е пловдиският учен.

Обучението на бъдещите инженери и докторанти по оръжия и боеприпаси става в няколко лаборатории. Една от тях е Лабораторията по бързопротичащи процеси.  Става дума за изследване на процесите на изгаряне примерно на барута в различни балистични двигатели. Изследват се взривовете на конкретни боеприпаси и това става чрез математически модели. Съвременото обучение предлага по-голяма и по-добре онагледена информация за различните боеприпаси. Съвременните CAD-системи дават възможност да се моделират военни изделия и бързопротичащи процеси много по-прецизно и много по-нагледно. Студентът завършва с дипломна работа, в която трябва да конструира определен вид стрелково оръжие, части за него или боеприпас. Имал съм дипломанти, които са разработвали от неуправляеми противотанкови реактивни гранати до арбалети, казва Георги Атанасов. И припомня, че преди години ВМЗ-Сопот е имало сред продуктите от гражданската си листа спортни и ловни арбалети с марката “Диана”. По някои от темите са правени научни публикации, съвместно с дипломантите, което е добро начало за бъдеща научно-изследователска дейност.  

Почти всички, които завършват специалностите, свързани с производството на оръжие и боеприпаси са стипендианти, казва доцент Русчев. И след като завършат отиват във фирмите, които са плащали стипендиите им.

През 2014 година ТУ- филиал Пловдив сключи договор за изнесено обучение в Арсенал - Казанлък и вече го изпълнява. По този договор екип от учени преподава на място в самия завод Арсенал военни инженерни науки по направления “Стрелково оръжие” и “Боеприпаси”. Целта е работещите в предприятието  инженери да получат съвременни знания по специалните дисциплини и диплом за следдипломна квалификация. В курс от 340 учебни часа лекции и упражнения специализантите изучават общо 7 специални дисциплини, свързани с предмета на дейност на Арсенал - Казанлък.

Очакванията на научните работници от Пловдивския филиал на Техническия университет са, че предприятията от отбранителната индустрия все по-често ще търсят контакти с тях. Една от причините е, че се пенсионират оръжейните експерти във военните предприятия, а новите кадри нямат необходимата квалификация. Втората причина е, че досега военните ни предприятия изработваха основно образци оръжия, които са само по лиценз на Русия. Нуждата от търсене на нови пазари кара предприятията от военния сектор да търсят разработки и производства и на други съвременни оръжия.

Научните връзки между учени във военната област са твърде ограничени, защото всяка държава развива свой потенциал и свои кадри. “С мой докторант например работим по проект вътрешнобалистични пресмятания на ракетни двигатели. И потърсихме софтуер за такива пресмятания. Оказа се, че всяка фирма в света работи за себе си, описви възможностите на собствения си софтуер, но не го продава. Това е конкуренци чрез стандарти” - заключи доцент Русчев.