Създадоха дигитална говореща карта на българските диалекти

Общество

16-12-2014, 14:32

Снимка:

БАН

Автор:

Яница Танева

Всичко от Автора

Още по Темата:

БАН прави карта на българските диалекти

В момента на картата са показани над 60 диалекта

Учени от Института по български език към БАН създадоха дигитална говореща карта на българските диалекти, предаде Дарик. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната. В момента на картата са показани над 60 диалекта, а само с един клик тя „проговаря”.


Целта е да се представи богатството на българския език. Създателите на картата са обхванали цялата българска езикова територия, като са включили региони от Македония, Северна Добруджа и Беломорието. На територията на Варненска област са посочени два специфични говора – еркечкият и съртският. Съртският е характерен за района на Провадия, а еркечкият за с. Голица и няколко села в областта, в които има преселници от Еркеч.
Характерно за него е удължаването на гласните под ударение, изговарянето на акцентувано а на мястото на старобългарските гласни, липсата на съгласните в и ф („хуубах мееш не се бои от дееш” – хубав мъж не се бои от дъжд; „сеен за хуубах мееш – сеешту леетен дееш” – сън за хубав мъж е също като летен дъжд).


Североизточните диалекти са представени от два ареала – Мизия и Българското Черноморие. Това са архаични говори и в резултат на експанзията на балканското население, което е слязло от планината в равнината през 19-20 в. и се е смесило с автохтонното, се променят през годините. Такива са и говорите във Варненско.


Според доц. Ана Кочева от Института по български език към БАН трудно е да се определи на какъв точно диалект се говори във Варна, тъй като градът се разраства през годините и преселниците обогатяват езика със своя местен диалект. „Варненският говор се определя от диалектолозите като градски. Все пак за Варна и Източна България са характерни по-мекото произнасяне на някои съгласни и редуцирането на гласните – „ни може”, пестилив”, копчи” и др.”, обясни доц. Кочева.


Говорещата карта има и цветова гама. С по-топли цветове (тъмно и светло червено) са описани диалектите, които са архаични и по-близо до Старобългарския език, а в студената гама са тези, които са се отдалечили и променили с времето.