Изложбата "Мръсни дни - светли празници" откри Регионалния археологически музей в Пловдив. Тя представя различни аспекти на съжителство между християнството и народната вяра не само по Коледа, но и в голяма част от календарните празници през годината.

Българинът се чувства християнин и християнското му съзнание определя неговото поведение, морал и ценностна система. Но в редица обреди и обичаи езическите представи се вплитат в християнския модел на народната култура, твърдят организаторите.

Чрез подбрани културни ценности от фонда на музея експозицията интерпретира мита за новото начало, "новия ден", "млада година", раждането на младото слънце, на новата слънчева трудова година, осмислен от християнската религия.

Празничният цикъл символично хармонизира отношенията в един "нечист" период (от 25 декември до 6 януари), когато проникват подземните сили на хаоса и вилнеят лошотии, тъмни демонични сили и караконджули. За да се предпазят от проклетиите през тези дни, дедите ни носели у себе си чесън, а на дворната порта окачвали бодлив трън, та да се плашат и бодат черните сили. Периодът завършва с отваряне на небесните сили и освещаване на водата по Водици.

Изложбата представя отделни елементи на празничната обредност в този момент на преход и възраждане.

Специално внимание е отделено на здравеносните божества и светците лечители. "Здравето е най-голямото богатство", казва народът, защото "Здрав човек гладен не умира". Затова в този момент на преход дряновата суровакница е символично пожелание за здраве през цялата година.

Направени са паралели и препратки към древността чрез експонати от фонд "Праистория" на Регионалния археологически музей в Пловдив (периода на неолита и халколита).

Изложбата, която ще остане в музея до 23 февруари 2015 г., се осъществява със съдействието на Градската художествена галерия и Регионалния етнографски музей в Пловдив.