Имен ден празнуват всички, които носят името Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа

На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия.

Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

Страдащият народ ий бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.

Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.

Ритуали: В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта- Нашташа или св.Чьорна- Вярва, се в която къща не се празнува св.Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

Забрани: Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св.Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.

Анастасия означава “възкръснала“. Благородно и красиво име носещо, блажена топлина, жизненост и мечтателност.

На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа.