В свой анализ изданието обяснява, че действията на българското правителство все пак имат известни основания

Русия не очаква нито да получи, нито да предяви искове за неустойки по "Южен поток", защото такива не са предвидени в междуправителствените споразумения по проекта, обяснява пред руското издание "Коммерсант" енергийният министър на страната Александър Новак.

Коментарът му бе направен във връзка с решението на България да продължи работата по проекта и да издаде необходимите разрешителни за обекти от газопровода с цел "Газпром" да не поиска неустойка за отказа от работата.

В свой анализ изданието обяснява, че действията на българското правителство все пак имат известни основания. През март 2012 година, например, София се отказа от строителството на АЕЦ "Белене" и по тази причина "Росатом" заведе дело в арбитражния съд в Париж с иск за неустойка в размер на 1 млрд. евро.

Според източници на руското издание България не е похарчила сериозни суми по проекта - няколко милиона евро. Русия обаче е вложила около 5 млрд. евро за морската част на газопровода, която в момента не се строи.

Въпреки това обаче източници твърдят, че голяма част от инвестициите могат да бъдат използвани за изграждането на газопровода за Турция, като част от средствата според "Комерсант" ще трябва да бъде отписана - като цената на инженеринговите проучвания, проектирането и получаването на одобренията. Общата сума на отписванията ще е около 800 милиона евро.

"По принцип действията на българското правителство попадат в категорията на "непреодолимата сила" (форс мажор, обстоятелства, възникнали след сключването на сделката в резултат на непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер, б. ред.), но трябва внимателно да се проучи както е описано в договора", казва управляващият съдружник на Legal Capital Partners Дмитрий Крупушев.

Ако "Газпром" все пак реши да реализира "Южен поток", България вече предлага вариант с изграждането на газов хъб около Варна. "България се показа като ненадежден партньор - повече никой няма да й повери такъв проект", обяснява обаче източник на "Коммерсант".

Русия не очаква нито да получи, нито да предяви искове за неустойки по "Южен поток", защото такива не са предвидени в междуправителствените споразумения по проекта, обяснява пред руското издание "Коммерсант" енергийният министър на страната Александър Новак.

Коментарът му бе направен във връзка с решението на България да продължи работата по проекта и да издаде необходимите разрешителни за обекти от газопровода с цел "Газпром" да не поиска неустойка за отказа от работата.

В свой анализ изданието обяснява, че действията на българското правителство все пак имат известни основания. През март 2012 година, например, София се отказа от строителството на АЕЦ "Белене" и по тази причина "Росатом" заведе дело в арбитражния съд в Париж с иск за неустойка в размер на 1 млрд. евро.

Според източници на руското издание България не е похарчила сериозни суми по проекта - няколко милиона евро. Русия обаче е вложила около 5 млрд. евро за морската част на газопровода, която в момента не се строи.
Въпреки това обаче източници твърдят, че голяма част от инвестициите могат да бъдат използвани за изграждането на газопровода за Турция, като част от средствата според "Коммерсант" ще трябва да бъде отписана - като цената на инженеринговите проучвания, проектирането и получаването на одобренията. Общата сума на отписванията ще е около 800 милиона евро.

"По принцип действията на българското правителство попадат в категорията на "непреодолимата сила" (форс мажор, обстоятелства, възникнали след сключването на сделката в резултат на непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер, б. ред.), но трябва внимателно да се проучи както е описано в договора", казва управляващият съдружник на Legal Capital Partners Дмитрий Крупушев.

Ако "Газпром" все пак реши да реализира "Южен поток", България вече предлага вариант с изграждането на газов хъб около Варна. "България се показа като ненадежден партньор - повече никой няма да й повери такъв проект", обяснява обаче източник на "Коммерсант".

Самият Новак коментира, че на този етап плановете са да има хъб, но на гръцко-турската граница. От думите му става ясно също, че Русия ще обърне поглед на Изток и то не само по отношение на доставки към Китай, за които двете страни вече имат подписан договор.

"Ние диверсифицираме доставките на газ на Изток, откривайки реално нов пазар, ще бъде построена инфраструктура за десетилетия напред", коментира Новак и допълва, че вижда потенциал в Индия, където населението надхвърля 1,2 млрд. души, а 400 млн. от тях нямат достъп до електроенергия, включително и до доставки на газ.

Проектът "Южен поток" бе роден през 2012 г. Дългият около 2400 км. Тръбопровод трябваше да бъде построен под ръководството на руския енергиен концерн "Газпром" и да доставя годишно до 63 млрд. кубически метра газ през Черно море до ЕС. Проектният обем на инвестицията възлиза на около 16 млрд. евро.

Припомняме, че "Южен поток" се изправи пред редица трудности в Европа. През юни 2014 г. проектът беше обявен за замразен от тогавашния премиер Пламен Орешарски заради наказателна процедура, която Брюксел стартира срещу България. Подозренията на Комисията са за непрозрачна процедура за избор на изпълнител на проекта на българска територия.
През септември Европейския парламент призова в незаконодателна резолюция властите в Съюза да отменят редица споразумения в енергийната сфера и едно от тях е за строителството на "Южен поток".

Самата ЕК още от началото на годината се опитва да постигне договореност с руските власти, че газопроводът ще отговаря на европейските изисквания за либерализация на енергийния пазар. Москва обаче твърдо е на позицията, че проектът е международен и отказва да поиска изключение от правилата, както направи преди години със "Северен поток".