12 от най-старите български филми ще бъдат показани от 2 януари в столичното кино "Одеон"

Лентите са част от програмата, с която Националната филмотека започва отбелязването на 100-тния рожден ден на българското кино. За съжаление сред тях на е първият ни игрален филм "Българан е галант", тъй като от него няма запазено копие.

Най-старата съхранена лента, която ще можем да видим през следващата седмица, е хрониката "Откриването на Великото народно събрание във Велико Търново" (1911 г.). Тя е дълга едва 5 минути и показва как цар Фердинанд, правителството, посланици и народни представители слизат от карети и се отправят към сградата. През това време по улиците минава кавалерия.

С две години "по-млад" и 38 минути по-дълъг е документалният филм "Балканската война". Неговият режисьор и оператор Александър Ив. Жеков е бил военен кореспондент и успява да запечата историческите събития на лента. "В нашето кино има малко произведения легенди. Едно от тях е "Балканската война", чиято съдба е съпътствана от множество загадки", пише за него кинокритикът Петър Кърджилов.

Най-краткото филмче, включено в юбилейната програма, е 2-минутната хроника "Пристигането на българската делегация от конференцията в Париж" - става дума за времето след подписването на Ньойския договор през 1919 г. Стамболийски се мярка само за секунди в кадър. Най-потресаваща обаче е друга хроника - 23-минутната "Атентатът в Св. Неделя" от 1925 г., заснета от Минко Балкански, Христо Константинов, Васил Бакърджиев и Жан Парнак. Виждат се пожарникари, разчистващи развалините, каруци с ковчези за загиналите, подсъдимите Фридман, Коев и Задгорски и публично изпълнение на присъдата - смърт чрез обесване.

Съвсем различна е емоцията в 11-минутния "Любовта е лудост" (1917), първия запазен във филмотеката български игрален филм. Създаден е по разказа "Палавата" на Рьоне Льокроа, а негов сценарист и режисьор е Васил Гендов. Негов е и "Бай Ганьо" (1922) - главната роля изпълнява известният детски писател Чичо Стоян.

Ще видим и 55-секунден откъс от "Човекът, който забрави Бога", също на Васил Гендов, който изпълнява и главната роля на комарджията Павел Симов. Не пропускайте "Ботевата епопея", "В царството на розите", "Нашето море", както и два филма на Борис Грежов - "Весела България" (1928) и "След пожара в Русия" (1929), в който Константин Кисимов получава първата си кинороля.