Легендата гласи, че селото е заселено преди около 900 години като тогава са му викали „Воден град“

Брест е село, намиращо се в Северна България, община Гулянци, Област Плевен. Някога е било едно от най-големите села на Дунавската равнина. През 1972 г. е трябвало да бъде обособена община на територията на област Плевен.

Населението на с. Брест е било с около 3 пъти и половина по-голямо от това в Гулянци, но тогавашните партийни пристрастия надделяват и с аргумента, че Гулянци вече е било част от националната железопътна инфраструктура на БДЖ и е свързано с останалите селища в страната чрез най-разпространеният тогава вид транспорт — ЖП транспортът. Едва няколко десетилетия по-късно с. Гулянци е обявено за град, тъй като новата демократична администрация не търпи общински център със статут „село“. Оттогава с. Брест остава второстепенно административно образование в околията, което обаче не спира развитието на селото и не довежда до съдбата, сполетяла огромна част от българските села — демографският срив.

По местни предания, на мястото, където се намира селото сега, някога са се простирали водите на река Дунав. Името си носи от голям бряст, където хората връзвали лодките си. Легендата, разказвана от Отец Георги е, че селото е заселено преди около 900 години като тогава са му викали „Воден град“. По това време имало много брястове, но един бил голям - на него връзвали лодките си и сянката му падала добре. Питали се - Къде бе !? И си отговаряли - при Бреста. От тогава си останало името на селото Брест. Според други поверия обаче, преди много години един човек загубил прасето си и го намерил в Брестовата гора. От там идва името на селото - Брест.

По времето на комунизмът населението било около 9 000 човека, а сега е около 2 500 човека, което от своя страна го държи в челните позиции сред най-големите села на територията на Република България.

Селото е било изпепелено през 30-те години на ХХ век. Пожарът се е виждал от съседните села. Местни хора твърдят, че самият цар Борис III е идвал след трагедията.