Туристически атракции отново ще се рекламират с европари, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството

Кога съседите ще могат да кандидатстват, за да обнови държавата сградите, в които живеят безплатно? Само социален ли ще е ефектът от националната програма? Кога ще плащаме такси за всяко преминаване по магистралите? На тези и други въпроси, отговаря за "Стандарт" министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

- Министър Павлова, справедливо е да се ремонтират частни жилища с пари от държавата? И защо трябва да плащат всички за саниране на чужда собственост дори и ако те самите нямат такава?

- Санирани бяха всички панелни и стоманобетонни сгради в останалите страни, където има подобно типично строителство от времето на социализма. По този начин се променя самият облик на градовете и качеството на живот в тях. Тези сгради не са енергийноефективни и невинаги имат достатъчно дълъг живот. Така че е справедливо и редно и в България да подкрепим хората, които живеят в тези най-големи сгради, както го направиха и в други страни. Още повече, че тези сгради биха били най-трудно санирани изцяло, освен ако държавата не подкрепи този процес. Така че ние ще подкрепим това саниране на 100% за двегодишен период именно за да дадем тласък на тази програма. Да се види ефектът, важността на това обновяване. По-малките сгради ще бъдат санирани така или иначе с европейско финансиране. Но при тези блокове с по 10 етажа и 8 входа това е трудно постижимо, защото трябва да се постигне съгласие и да се събират пари от толкова много хора. И е сложно да се управлява подобен процес. Така че Националната програма за саниране е на принципа на солидарността и на социалния подход.

- Няма ли опасност програмата да доведе до напрежение между живеещите в подобни сгради. След като е ясно, че първоначалните средства от 1 млрд. лв. и двугодишният период на работа няма да са достатъчни, за да се обновят всички жилищни сгради?

- Програмата е дългогодишна и няма да спре след това. Просто ще пада безвъзмездната помощ напред в години. Защото така или иначе сградният фонд трябва да се обнови. Сградите трябва да станат енергоефективни. Трябва да се подобри и обликът на градовете. Такива програми ще има поне до 2020 г. и с европейско финансиране.

- Според условията на програмата собствениците на търговски обекти в санираните блокове ще трябва да си платят на 100% за обновяването. Има ли механизъм те да бъдат накарани да преведат тези пари?

- Според закона при постигнато съгласие на 67% от собствениците на идеални части в сградата санирането да се случи всички останали ще са длъжни да участват. А собствениците на самостоятелни обекти, осъществяващи търговска дейност, и да плащат. Има законов ред да се изискат тези средства от тях. В крайна сметка трябва да гледаме към големите квартали, които са с най-много подобни сгради. И не мисля, че това би било проблем там.

- Кога ще стартира реално Националната програма за саниране?

- На 21 януари на заседанието на правителството планираме да бъдат утвърдени методическите указания. След което ще проведем обученията с областните управители и кметове. И от 1 февруари да може стартира активно целият този процес. Който, от една страна, ще включва ангажимента на собствениците на апартаменти да регистрират сдруженията на етажната собственост, да попълнят всички необходими документи по образец. И докато върви регистрацията на сградите и решенията на домсъветите, през това време общините да имат време да проведат търгове и да изберат изпълнители. Този процес обикновено отнема различно време, но обичайно е в порядъка на 2-3 месеца. За да може през лятото да започнат дейностите по обследване и конструктивно укрепване. И след това и самото саниране.

- Тъй като в случая първите граждани, които са подали документи, ще са с предимство, откога собствениците могат да подават заявленията си към общините?

- Това ще го кажат самите общини, според възможностите, които имат. Но след като ние им дадем образците за попълване на документите и всички методически указания, е реалистично да кажем, че през февруари ще може да се стартира със заявленията. Но все пак нека да дадем шанс на общините, които са водещи в този процес, да обявят сами датите за старт на подаване на документите.

- Има ли квоти от този 1 млрд. лв. за всяка община, или е според това кой първи подаде документите и получи одобрение?

- Който е пръв, той ще спечели. Все пак 90% от панелните сгради са в големите 28 областни града.

- Акцент при предишното ви управление бе изграждането на пътища и магистрали, които да помогнат за раздвижване на местните икономики. Има ли икономически смисъл в санирането, или програмата е изцяло социална?

- Програмата за саниране има огромен икономически смисъл. Това по същество е 1 млрд. лв. инвестиция в строителство и строителни материали и работа за най-малките и средни фирми. Освен намалените сметки и социалния ефект програмата ще осигури и заетост, при това на по-нискоквалифицирани работници, които са и основен процент от безработните. И ще осигури голям оборот на пазара на стоки и услуги.

- На какви други средства освен парите по тази програма да се надява строителният бранш през 2015 г.?

- Освен Националната програма за саниране ще се правят и 100 сгради с евросредствата по ОПРР 2007-2013 г. През тази година предстои довършването на 130 км магистрали - двете отсечки на "Струма" и "Марица". Както и довършване на проекта за обходния път на Монтана, околовръстното на Враца, стартиране и изграждане на Северната скоростна тангента. Освен това ще бъдат довършени и 7-8 много големи и значими проекта по програмата "Транзитни пътища" на стойност 100 милиона. Ще обявим през пролетта или лятото пътната агенция да кандидатства със своите проекти, по които е бенефициент по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. Там проектите са за над 300 милиона. Те няма да стартират всички през тази година. Но докато тече процедурата, АПИ ще може да обяви процедури под условие за тези, които са най-приоритетни от списъка и за които има най-голяма готовност. Така че през тази година ще има нови проекти за 1-ви, 2-ри и 3-ти клас пътища, които ще се договарят. Също така ще обявим поканата за кандидатстване по програмата за градска среда. Тя е на стойност 1 млрд. за целия период. Местните власти ще кандидатстват, като проектите са предефинирани и във всяка община се знае какво ще се прави. Така че част от тях могат да се възползват и паралелно да обявят търговете за градска среда и транспорт. Започваме и с програмата за енергийна ефективност на детски градини и училища. Това няма да стане в началото на годината, тъй като ОПРР все още не е одобрена. Надяваме се пролетта това да се случи. През лятото да обявим схемите към общините и до есента те да бъдат одобрени. Не знам дали в изборна година обаче кметовете ще посмеят да обявят паралелно и търгове, за да се изберат изпълнителите. Така че това е единствената причина, която може да спре тези проекти, които иначе имат потенциал да стартират. Очаквам обаче 2016 г. да е много силна за строителния бранш, когато реално ще стартират всички общински проекти. Стартираме и изграждането на язовирите.

- 16% от средствата по новата ОПРР ще се раздават не безвъзмездно, а на принципа на финансовия инженеринг, като нисколихвени заеми. Това ще важи и за туристическите проекти. Как ще се случват те през новия програмен период?

- Това е така. И на този принцип можем да финансираме ремонт на спортни съоръжения, енергийна ефективност в публични и други сгради, които генерират приход. Частта от проектите за туристическите атракции, които се касаят за консервация на паметници на културата или реконструкция, остават с безвъзмездно финансиране. Но маркетинг, реклама и всички съпътстващи дейности като туристически център, хотел, ресторант, паркинг и въобще генерира приход , ще се финансира на принципа на финансовия инженеринг.

- Ще могат ли да кандидатстват и частни фирми за тези средства?

- Да. Ако са в партньорство с община. Така че има много голям потенциал и за такъв тип проекти.

- Ще се случи ли скоро концесията на пътища у нас?

- В момента се изготвя пул от всякакви проекти, не само пътни, които биха могли да се представят на инвеститори. По плана "Юнкер" сме кандидатствали с отсечките София- Калотина, София-Видин, Велико Търново Русе и магистрала "Черно море". Така че имаме проекти, които да предложим. И ако се съчетаят, може би ще има по-голям интерес. Например изграждането на магистрала "Черно море" с пристанище Варна. Идеята е със съдействието на Световната банка да направим през тази година моделът за въвеждане на тол системи. Догодина да търсим инвеститор. И с изграждането на тази система ще създадем възможност за увеличаване на приходите от пътища. И тогава ще можем да дадем на концесия тези отсечки, които някой иска да изгради и съответно да получава приходи от това. За да се случи това, ще са нужни 2-3 години. Ще се плаща различно. Идеята е камионите да плащат много повече от леките коли. На принципа на по-справедливо заплащане. Този, който най-много ползва и най-много руши, да плаща повече.

- Една част от пътния бранш иска цялостно разглеждане на транспортната стратегия на страната. Например да се промени трасето на магистрала "Хемус", изграждайки се София-Русе-Варна. Както и вместо 13 км тунел през Кресна да се построи трасето с повече по-малки съоръжения. Как гледате на тези идеи?

- Имаме пътна стратегия, разработена през 2012 г. със съдействието на Световната банка. Към нея има и анализи за поддържането на пътищата. Включително и на малките шосета. 1,5 г. тя е стояла на трупчета в това министерство. И дори не е придвижена за съгласуване. Идеята за преминаване на "Хемус" през Полски Тръмбеш е икономически необоснована. Така че тази идея не се разглежда. Избран е икономически, екологично, технически и финансово най-изгодният вариант. Трябва да затворим тази тема. Относно тунела през Кресненското дефиле, наистина преразглеждаме варианта. Там текат процедури по ОВОС, като освен дългия тунел се разглеждат още 8 варианта. Като може би екологично, технически, финансово и сеизмично най-изгоден ще е този вариант именно с няколко малки виадукта и тунела. Решението и ОВОС-а трябва да са готови през октомври - ноември тази година. Като до дни ще бъде готов първият ОВОС, за дългия тунел.

- Планирате да въведете и редица иновации в улеснение на шофьорите - електронни табла, приложения за смарт устройства. Какво да очакваме в тази насока?

- Пилотно започнахме с автоматизирани броячи на трафика. Продължаваме с приложения за андроид, айфон и уиндоус. За да се види дали има трафик, какви ремонти се правят, както и да получаваме обратна връзка за инциденти или проблем от водачите. Ще поставим и електронни табла с тази информация на ключови пътни направления. За момента това е достатъчно, като предстои и въвеждане на тол система. Иначе сме запознати и с другите иновативни технологии за изграждане и поддържане на пътища като реотани под асфалта, които пречат на задържането на сняг. Но това са много скъпи инвестиции и на този етап нямаме възможност да ги финансираме.