Средната възраст на гласуващите е 62 години

На специално пресконференция в „Самюел Голдуин Тиътър” в Бевърли Хилс президентът на Академията за филмово изкуство и наука – Черил Бун Айзъкс, заедно с режисьорите Алфонсо Куарон и Джей Джей Ейбрамс и актьора Крис Пайн обявиха номинациите за тазгодишните „Оскар”-и, които ще бъдат раздадени на 22 февруари, съобщи БТВ.

Преди да дойде ред на сълзите, усмивките и речите при раздаването на наградите, е важно да се знае кой всъщност определя при кого ще отидат статуетките. Златната фигура носи неописуема популярност на получателите си, добавя милиони долари в боксофиса и увеличава неимоверно престижа на определени продуцентски компании.

Въпреки всичко това, дори в самата филмова индустрия има спекулации около състава на Академията и как той влияе върху това кой получава престижната награда. Академията не публикува списък с членовете си.

Изследване на „Лос Анджелис Таймс” показва смущаваща равносметка. 94% от хората, гласуващи кой да получи „Оскар”, са бели. 77% са мъже. Цветнокожите са едва около 2%, а латиноамериканците – по-малко от 2%. Средната възраст на гласуващите е 62 години. Онези на възраст под 50 г. са едва 14%.

Академията нарича себе си „най-видната кино организацията в света” с „най-квалифицираните и доказали се мъже и жени, работещи в киното”. В нея членуват някои от най-ярките светила на Седмото изкуство – Том Ханкс, Синди Поатие, Мерил Стрийп и Стивън Спилбърг.
Академията е съставена предимно от работещи професионалисти, но по-малко от 50% от актьорите, които членуват в нея, са се появявали на екран през последните 2 години. Членството обаче е до живот. Стотици от гласуващите за номинациите и наградите „Оскар” не са работили по филм от десетилетия.

Някои от тях са напуснали кино индустрията напълно, но продължават да гласуват. Сред тях има медицинска сестра, собственик на книжарница и пенсиониран служител на Корпуса на мира. Техните гласове имат точно същата тежест като тези на Джулия Робъртс, Джордж Клуни и Леонардо ди Каприо, например. Мнозина смятат, че съставът на Академията би трябвало да бъде много по-представителен.

През 2002 г. Холи Бери стана първата цветнокожа жена, която получава „Оскар” за главна женска роля. Преди, а и след нея, статуетката отива в ръцете все на дами от бялата раса.
Специалисти забелязват и друга притеснителна тенденция. Мъжете, номинирани за главна мъжка роля, обикновено участват във филм с номинация за най-добра лента на годината. Не така стоят нещата при жените. Това кара критиците на Академията да смятат, че филмите, концентрирани около жени, са недооценени в сравнение с тези, в които историята се върти около мъже.

Преди година „12 години робство” триумфира като най-добър филм. За пръв път с голямата награда бе удостоена лента с цветнокож режисьор – Стив Маккуин.

Тази година всичките 20 номинирани в категориите за главни и поддържащи роли са бели. Това се случва за пръв път от 1998 г. насам. „Селма” – филм, който разказва за борбата на Мартин Лутър Кинг, получи номинации за най-добър филм и най-добра песен към филм. Режисьорката Ава Дувернай обаче няма да се бори за персонална статуетка. В противен случай тя имаше шанса да стане първата жена от афроамерикански произход, носител на „Оскар” за режисура. Впрочем, единствената жена, която някога е получава тази награда, е Катрин Бигалоу за „Войната е опиат”.

Тазгодишната режисьорска категория е доминирана от бели мъже - Ричард Линклейтър, Бенет Милър, Уес Андерсън, Мортен Тилдум. „Цвят” придава мексиканецът Алехандро Гонсалес Иняриту. Филмът „Несломен” на Анджелина Джоли остана незабелязан. В двете категории за най-добър оригинален и адаптиран сценарий за награда ще се борят единствено мъже. Дори дамата, която стои зад „Не казвай сбогом” – Джилиан Флин, не получи номинация.
Социалните мрежи не пропуснаха да забележат липсата на многообразие в тазгодишните номинации за най-престижната филмова награда в света.