Той е по инициатива на министъра на регионалното развитие и благоустройството

Развитието на Северозападна България и останалите по-бедни и изостанали региони в страната е ключов приоритет на правителството, за който ще водим целенасочена политика. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на първото заседание на учредения по нейна инициатива и на НСОРБ Съвет по регионална политика, съобщиха от регионалното министерство. 

Председател на съвета е зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов, който има най-голям опит в местната власт и е запознат с проблемите на изоставащите региони.

Министър Павлова подчерта, че Съветът по регионална политика ще подготвя и приема адекватни решения за прилагане на целенасочена и ефективна политика за развитие на регионите. Според нея това може да стане единствено в партньорство между централната власт, органите на местното самоуправление и неправителствените организации.

"Отдаваме сериозна важност и значимост на съвета. Нашата цел е той да не е просто поредния, който отчита дейност, а да работи активно по приоритетите в управленската ни програма", заяви министър Павлова. 

"Ние ще разработим с помощта на съвета стратегически документи и работещ механизъм, който да доведе до истински резултати", категорична бе министър Павлова. Тя отбеляза, че държавният бюджет и фондовете на ЕС до 2020 г. ще са основа за финансиране на целите, но средствата не са достатъчни за решаване на всички проблеми. В тази връзка от ключово значение е разработването на нови финансови инструменти с цел привличане на външни инвестиции. Възможности в тази връзка дават "Планът Юнкер" и инструментът "Свързана Европа", пред които МРРБ кандидатства за изграждането на скоростния път София-Видин и модернизиране на ж.п. линията по направлението, ключово за Северозапада. 

Според министър Павлова създаването на специални фондове ще подпомогне привличането на частни инвестиции в областта на пътната инфраструктура и водоснабдяването. "Подобни финансови инструменти могат да работят във всички сфери на развитие, където да се акумулират средства от различни източници", убедена е тя. 

Регионалният министър обърна внимание, че ключовите въпроси за привличането на инвеститори са добрата инфраструктура и подготвените кадри. "Инвестициите идват там, където има инфраструктура и подготвени кадри. В момента много инвеститори се отказват първо заради липсата на инфраструктура, и второ заради липсата на образовани кадри за икономиката и индустрията. Според нея това поставя острата нужда от адаптиране на образователната ни система към подготовката на определен тип кадри, както и определяне на приоритетите ни в областта на икономиката - високи технологии или друг тип индустрия. 

По време на заседанието бяха представени последващите оценки за изпълнението на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2007 - 2013 г. и актуализирания социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Представителите на Управляващите органи на съответните програми информираха за състоянието и готовността на оперативните програми, в т. ч. Програмата за развитие на селските райони и програмите за европейско териториално сътрудничество, съфинансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020 г.

"Имаме професионално разработени и точни оценки и анализ на изпълнението на регионалните планове за развитие, които не са оптимистични от гледна точка на междурегионалните различия. Затова е необходимо да обединим усилията си и заедно с регионалните съвети за развитие да формулираме мерките за решаване на проблемите", заяви зам.-министър Иван Аспарухов.

Съветът ще функционира като експертно консултативно-звено и включва областни управители, кметове на общини от второ ниво, експерти от НСОРБ, министерства, президентството, работодателски и бизнес организации, неправителствения сектор и др.