Коментира директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов

На днешната дата – 27-ми януари, Добрич отбелязва 137 години от освобождението на града от османско владичество.

„Много малко хора знаят, че всъщност когато Руско-турската война свършва далеч не цяла България е освободена. Всички ние знаем, че българската държава се създава на 3-ти март 1878 година по силата на Санстефанския предварителен мирен договор. Но много малко хора знаят и много хора знаят всъщност че в нея е включена Македония, части от Тракия, за съжаление обаче без реално в тях да присъстват руски войски, т.е. там все още турските войски и турските власти са си в правомощията”, това коментира пред  „Фокус”, историкът и директор на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов.
Костадинов посочи също, факт е че малцина знаят, че към момента на приключване на войната половината от Североизточна България остава под турски контрол, защото когато започва руско-турската война, по стара традиция руснаците нахлуват през Долния Дунав. По думите на Костадинов, в сегашните учебници по история на България пише, че нахлуването на тези войски за първи път е през Свищов. „Това не е вярно”, категоричен е историкът. Той посочи, че руснаците минават Дунава през Свищов на 12-сти април, но седмица преди това минават Дунава при град Мачин, в долното течение на реката, това населено място се намира в Северна Добруджа. Българското население на град Мачин се е разбунтувало и е успяло да извоюва свободата си само, посочи Костадин Костадинов. Така в това населено място руските войски биват посрещнати от българите които сами са извоювали свободата си и започва мощно настъпление на руските войски на юг. Те обаче са спрени по линията приблизително Черно вода – Кюстенджа (сегашния град Констанца), каза Костадинов. Това се случва, защото са очаквали нахлуване от север именно в този район и поради тази причина са били концентрирали огромна армия (близо 150 000 души), командвана от Хюсеин Паша. Турската армия е била в така наречения укрепен четириъгълник, поясни историкът. Става дума за територията между градовете Варна-Шумен-Русе и Добрич. До края на войната турската армия успява да се задържи в тази територия и руснаците не успяват да я изтласкат от там, коментира Костадинов. Той допълни, че руските войски минават през Свищов, слизайки към Шипка, Тракия и достигайки почти до „вратите” на Цариград.
Той допълни, че по-късно, преди Берлинския договор турците категорично са отказали да отстъпят градовете Шумен и Варна. В крайна сметка, се стига до сделка – Русия се съгласява Горна Джумая (Благоевград) и територията, която днес българите наричат Пиринска Македония (сегашната Благоевградска област), която е трябвало да бъде в състава на Източна Румелия, да остане под турска власт, в замяна на което турците се връщат обратно във Варна.
Берлинският конгрес е подписан на 1-ви юли, а Варна е освободена едва на 27-ми юли, подчерта историкът. Хубаво е да си ги припомним и изясним всички обстоятелства, за да стане ясно наистина , че 27-ми януари 1878 година има огромно значение в нашата национална история”, посочи Костадин Костадинов.