Честванията в национален мащаб започват на 5 февруари

Министърът на културата Вежди Рашидов прие поканата на Инициативен комитет от близо 500 жители на град Сопот да бъде патрон на Вазовите тържества в града, посветени на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература и на 80-годишнината от създаването на Къщата музей „Иван Вазов” в града.

Поканата на сопотчани към министър Вежди Рашидов бе отправена днес лично от кмета на града Веселин Личев и директора на Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот Стефан Филчев. Те подариха на министъра на културата портрет на Иван Вазов.

Тържественото отбелязване на двете годишнини в Сопот включва много богата програма през цялата година. Министър Рашидов ще връчи на 9 юли 2015 г. националната литературна Вазова награда.

Честването на 165-годишнината от рождението на Иван Вазов в национален мащаб започва на 5 февруари 2015 г. с изложбата „Обичаният Вазов” в Галерия „Средец” на Министерството на културата. Експозицията включва над 30 ценни картини – лични подаръци на писателя, и ще бъде официално открита от министъра на културата Вежди Рашидов. Специално за откриването на изложбата от Сопот ще пристигне и мъжката вокална група, прочута с оригиналните си изпълнения.

 Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г., е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. През 1930 г.  италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася проф. Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г.  къщата музей „Иван Вазов” в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г.,  е открита и експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда. Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата, се е събирало многолюдното Вазово семейство.

На преклонна възраст в цикъла „Под Амбарица” на своята лебедова песен – стихосбирката „Люлека ми замириса” /1919 г./, Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби.

Къща музей „Иван Вазов” в гр. Сопот е свято място за всеки родолюбец, тя е храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на Патриарха на българската литература.