104-годишната Ценка Мицова е най-възрастният жител във Великотърновска община, потвърди и главния секретар в Община Велико Търново Мина Илиева. Столетницата живее в дома за възрастни хора „Венета Ботева“ в старата столица.
Жената е родена на 10 октомври в далечната 1910 година и почти целия си живот прекарва в родното си село Козаревец. Животът на баба Цени, както всички я наричат, не преминал по мед и масло. Още на една годинка майка й починала и тя останала полусирак. Заедно с братята и сестрите се борили със зъби и нокти за оцеляването си. На ранна възраст й намерили спътник в живота и вдигнали сватба, пише вестник "Борба". Оженили я за Димитър Мицов, който работел като строител. Ценка дарила съпруга си с две дъщери - Пенка и Йорданка. Животът им бил спокоен и без сериозни проблеми до момента, в който не ги сполетяло най-лошото за всички родители. По-голямата им дъщеря счупила крака си и се наложило поставяне на изкуствена става. Тъй като двамата с Димитър не разполагали с необходимите средства, взели решение да продадат къщата, за да осигурят парите за лечение. Разделили се с имота заради здравето на щерка си, но по същото време Пенка получила алергия от лекарство, която медиците в Плевен не успели да предвидят, и починала неочаквано, което това почернило двамата съпрузи до живот. А баба Ценка и до днес оплаква детето си. 
На средна възраст починал и съпругът на старицата. Тя се преместила да живее при по-малката си дъщеря Йорданка, но след известно време съжителство с нея и зет й, баба Ценка се почувствала неудобно. Не искала да бъде в тежест на семейството и кандидатствала за настаняване в дома за стари хора „Венета Ботева“.
На 19 август 2008 години баба тя била приета в социалното заведение. Първоначално обитавала стая на третия етаж, тъй като тогава все още можела да се придвижва сама. Постепенно обаче здравето й се влошило и днес старицата живее в стая на първия етаж. Социалните работници смятат, че от мъка по дъщеря си възрастната жена се затворила в себе си и не желае да излезе от собствения си свят, в който се е изолирала, а силно намаленият й слух прави общуването с нея почти невъзможно. Отказва да бъде изведена и разходена с инвалидна количка. Безразлични са й празненствата по случай всички празници, които отбелязват в социалното заведение. 
„Искам да умирам вече! За какво живея? Много ми станаха годините!“, каза Ценка Мицова. Тя не можа да чуе по-голямата част от въпросите, които й зададохме, и само промълви: „Трябва да умирам. Да си отида, искам...“.
Всяка седмица дъщеря й Йорданка или внукът на баба Ценка я посещават, носят й плодове, дрехи и всичко необходимо. Според 75-годишната й дъщеря дълголетието на майка й се дължи на това, че се е хранела здравословно и силно вярвала в Бог. 
През 2015 година още една обитателка на дома за стари хора „Венета Ботева“ ще навърши сто години.