Петиция осъжда лошите условия, при които живеят животните в общинския лесопарк "Липник"

1200 подписа събра за 2 дни петицията "Срещу незаконното отглеждане на русенските мечки" в интернет. Става въпрос за двете кафяви мечки Бойка и Стенди, които живеят "на общинска издръжка" в клетка в лесопарк "Липник" на 10 км от Русе.

Инициаторите на петицията, адресирана до Главния прокурор, министъра на околната среда и водите, кмета на община Русе, описват мрачна картина, обяснявайки условията, при които са отглеждани мечките. "От години в местността „Липник“ край град Русе незаконно се отглеждат две мечки. Животните са настанени в клетка подобна на концлагер. Мястото е изцяло сенчесто, без никаква слънчева светлина и с бетонен под. При няколкото посещения от наша страна мечките нямаха осигурена вода и храна. Нямаше и гледач", пишат гражданите и допълват, че по Коледа, животните все още не са заспали зимен сън.

Че Бойка и Стенди не спят показа и репортаж на БНТ преди 20 дни. Тогава обаче, човекът, който се грижи за тях, обясни, че това е така заради топлото време и добрите условия, при които живеят.

"Чудно е как оживяват двете животни. Мястото е опустяло, забравено от Бога. Няма никакви условия! Време е мечките да бъдат преместени някъде, където ще получат грижа", гласи един от коментарите към петицията, която набира популярност с часове.

Кафявата мечка е защитен от закона вид у нас. Тя е вписана в Червената книга на Република България.

Подписалите петицията, настояват мечките да бъдат преместени на място, подходящо за отглеждането им и отговарящо на нуждите им. Искат разясняване на обстоятелствата и условията, при които община Русе е настанила и отглеждала животните, и при установяване на закононарушение, виновните да понесат отговорност, както е предвидено в НК.

Очаквайте подробности и продължение по темата в Ruseutre.bg

В България кафявата мечка е представена от две субпопулации обитаващи двата най-големи планински масива в страната - Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост, чрез който двете субпопулации са свързани.

В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна България. Свидетелства за това се откриват от костни останки в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната.

В края на 19 век разпространението на кафявата мечка се свива до приблизително настоящите си граници с изключение на това, че екземпляри са обитавали Лудогорието и Странджа, а естествената връзка на двете субпопулации през Еледжик е била широка и постоянна. При първото сериозно преброяване на кафявата мечка през 1934 г. е установено, че страната е обитавана от 300 - 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети мерки по ограничаване на отстрела и опазване на вида до 1959 г. броят им нараства до 450 и от тогава до момента числеността на мечките в България бавно нараства.