Наименованието на селото произлиза от породата сиви гълъби -Гривяци

Гривица е село в Северна България, намира се в Община Плевен, Област Плевен. Разположено е на около 5-6 км източно от града на Панорамата, във високо и хълмисто землище в басейна на река Вит.

През селото минава железопътна линия, която свърза София с Варна и Русе. Селото се намира на главния път, който свързва Плевен с Русе, Никопол и Пордим.

Селото е разположено на 3 хълма, склоновете на 2 от тях са обърнати на изток, а другият се извисява напречно на тях. В източния край на землището близо до гара Згалево се намира най-високото място на Средна Дунавска равнина - Средни връх, висок 304 метра. През 1953 г. селото е притежавало землище в размер на 36 294 дка, от които 20 684 дка обработваема земя. През същата година населението е било около 2600 човека.

В далечното минало селото си е сменяло мястото няколко пъти. След падането на България под турска власт Гривица се е намирала в местността "Езерото" - на юг от днешното местоположение. По това време чумата, която заразява селото, кара жителите да изместят селото на днешното му място.

По време на завладяването на Балканския полуостров от турците е прието военачалниците да бъдат награждавани с цели земи заедно с хората и селата или градовете. Така се случило със земята от град Тръстеник до град Славяново. Между тях попада и Гривица. Те са били владени от някой си паша или спахия на име Тръстеник. Същият е бил страстен пчелар и гълъбар. Той направил пчеларник, а по-късно и гълъбарник в местността "Рогулци", близо до днешното местоположение на селото. Именно там той отглежда сивите гълъби от породата Гривяци, които са и причина хората от селото да бъдат наричани "Гриваци". По-късно селото добива името Гривица.

Характерно за плевенското село е, че няма нито една местност с турско име, с изключение на "Голям Орман". Населението е будно и се занимавало със земеделие и скотовъдство.

През Руско-турската война Гривица става театър на едни от най-кръвопролитните военни действия. Селото е отправна точка на атаките към превърнатия в крепост Плевен. Загиват множество войници, като за цялата война румънските войски понасят най-големи загуби именно тук. И до ден днешен са видими останките от дългите редути и укрепления, построени по време на войната.

През 1970-те год. на територията на селото са изградени парк и музей за възпоменание на битките от Руско-турската война.