Продукцията й е сертифицирана и се търси като деликатес в Смолянско

В затвора ми е приятно, макар да не е за вярване. Това твърди излежаващ шестгодишна присъда висшист финансист в общежитието за лишени от свобода край Смолян. Облечен в бяла престилка със съответното боне на главата, както е по европейските стандарти, той се суети около вана с 600 литра мляко в изтърканите до блясък помещения на затворническото общежитие край Смолян. Бургазлията дори недоволства, когато външни хора влизат със и без повод в стерилната атмосфера на мандрата, разказва днешна публикация в trud.bg.

Вратата е заключена, а на нея има надпис, че се влиза само с разрешение, тъй като тече технологичен процес. Той и "колегата му", също затворник, дори с разрешение не ни допускат в съседното помещение, където се произвежда кисело мляко и в момента технологията изисква да няма спад в температурата. Двамата отброяват времето за подсирване на млякото във ваната.

Абсурдната за затвор стерилна белота на мандрата край Смолян би била гордост и за водещи предприятия в бранша. Служителите на затворническото общежитие в частни разговори казват, че няма другаде затвор с мандра.

Затворническата мандра се оказала хит, а продукцията й се търси като специалитет в региона. В родопския град мляко и сирене от затвора се продава в 30 магазина. 14 магазина в Пловдив също зареждат постоянно от мандра "Герзовица", отчита шефът на затворническото общежитие Христо Солаков. Тайната на успеха е, че не вкарват никакви подобрители и стабилизатори в продукта и чакат задължително сиренето да узрее над 30 дни, въпреки че имало "магии" да излезе на пазара на втория ден.

"Докато бях навън, никога не съм обичал да ям сирене и мляко, бяха ми безвкусни. Тук обаче вкусът е различен и ми се промени представата за това какъв вкус трябва да има хубавото сирене", казва Ерол Рафет от Кърджали. Той е един от двамата затворници майстори в мандрата. Преди да го осъдят, работел като общ работник в строителството и нямал определена професия. Сега планира, като излезе на свобода, да си търси работа с новия занаят. "Предишни затворници ни обучиха добре. Няма място за грешки и мързел, но работата ми харесва, доставя удовлетворение", казва кърджалиецът. Нито той, нито "колегата" му в бели одежди и с боне на главата не искат да кажат за какво излежават присъди. Признават обаче, че се гордеят с новото си поприще. Другият мандраджия бургазлия дори не иска да си каже името, тъй като децата му не знаели къде се намира. Висшистът икономист излежава 6-годишна присъда. Работата ми е приятна, не я върша по задължение, за да спестя част от присъдата си, казва той. Въпреки че е завършил финансов мениджмънт и преди не се е занимавал никога с мляко, и той планира, като излезе, първо да си търси работа като мандраджия.

Над 20 затворници са преминали досега през мандрата на затвора. Част от тях си намерили работа в мандри, след като излезли на свобода. Веселин от Бургас планирал дори да отвори собствено производство. Системата е двама основно да работят и същевременно да обучават двама други, които да наследят занаята и след това да обучават следващите.

"Има голямо желание сред затворниците да работят в мандрата, но правим подбор. Гледаме да не са рецидивисти и да са при нас за първи път. След това избираме тези, които имат все пак някакво образование, защото е технологичен процес и се изискват основни знания. На тях им се издава здравна книжка", казва Солаков. Два отработени дни се признават за излежани три, а отделно мандраджиите получават и заплата от около 150 лв. месечно според броя на работните дни. Още от 2007 г. лишените от свобода отглеждат крави около общежитието на затвора. Обаче изкупували млякото им на безценица - за 45-50 ст. литъра. Затова през 2010 г. решили да направят собствена мандра, за да не са на загуба от животновъдството. Целта е и превъзпитание на затворниците, и създаване на трудови навици. Подкрепили ги от фонд "Затворническо дело" и главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Затворът вече има 40 крави, повечето от породата “Българско родопско говедо”, 130 овце и 108 агнета, които ще продадат за Гергьовден. Отглеждат и 30 кози. Ветеринарят Сашо Терзиев наглежда стадата и извършва селекция на животните.

Кравефермата е първа категория, а мандрата има всички разрешителни и сертификати от Агенцията по храните. Има и цивилен технолог - Станко Гаджев, който е с 20-годишен опит. След като тръгнала мандрата, се оказало, че продуктите й са много търсени и от затвора увеличили производството. Сега правят кисело краве мляко, краве и овче сирене, както и смес. Всеки ден в мандрата пристигат по 300-350 литра мляко, което се проверява по показатели за масленост, белтък, киселинност, вода, плътност и др. След това млякото се пастьоризира и се прехвърля изстудено в 600 литровата вана, подсирва се, чака се час и половина, отцежда се, държи се притиснато 2 часа, реже се и се слага в саламура да зрее. Узрялото се пакетира във вакуумни опаковки в разфасовки от 200 г до 1 кг. Сиренето е истинско, когато от 7 литра мляко излезе килограм сирене, казват затворниците. За киселото мляко имат отделен пастьоризатор, топла камера и 250-литрова вана. Затварят го в кофички със станиолови капачки с рекламния знак на затвора и марката "Герзовица".

От лятото на тази година подготвят нов пазарен "хит" - производство на козе мляко. "През миналата година го пуснахме пробно и се оказа, че се търси като деликатес, разграби се, защото е най-близко до майчиното и е много полезно", казва шефът на затвора.

Мандрата има печалба за 2014 г. от 25 000 лв. Парите отиват по направление във фонд "Затворно дело", откъдето затворническото общежитие ползва средства за консумативи, ремонти и поддържка на мандрата. Солаков е убеден, че продукцията им ще се пласира успешно, тъй като използват само собствено мляко за производството и не добавят сухо мляко и палмови масла."Нито имаме технологията да слагаме подобрители, нито желаем да използваме такива продукти", обяснява Солаков.

Преди затворническото общежитие бе известно с това, че имаше зоологическа градина, която привличаше хлапетата от града. След пускането на линията за мляко и сирене обаче били заставени да изберат едно от двете, тъй като пространството не позволява "съжителство".