Защото е по-топло и по-красиво, а Главната е най-красивата улица в България, пише авторът на „Възвишение”

Преместих се да поживея малко в Пловдив, че е по-топло и по-красиво. Живея на 5 минути пеш от може би най-хубавата улица в България - "Княз Александър" (Главната). Това сподели с приятели в профила си във Фейсбук един от най-успешните съвременни български писатели Милен Русков. Авторът на „Възвишение” разказва, че познава страната добре - само покрай представянето на книгата си съм бил в повече от 22 града, пише Русков. Този леко комичен израз се дължи на факта, че ги броях до 22-ия град, след това престанах. Бил съм сигурно и в още толкова по други поводи. И "Княз Александър" е най-хубавата улица, която съм виждал при всички тези посещения. Почти всички сгради по нея са построени между 1890 и 1915 г. Особено вечер е приказно красива! Както и в слънчев ден, през пролетта и лятото, пише писателят.

И още:
”Аз впрочем винаги съм имал сантимент към Пловдив, още откакто бях войник тук преди много години (и както се оказа, заедно със Захари Карабашлиев, който е карал школа тук - в същия полк, но в друга рота и от следващия набор). Тогава обаче сантиментът ми беше с обратен знак - казвах си: "Веднъж да се уволня, никога повече няма да стъпя тук!" Мразех града, не можех да го понасям - заради казармата, разбира се. Но това всъщност няма значение, важното е някое място да се загнезди в главата ти. После нещата могат да се обърнат по най-неочакван начин. Само безразличието може да бъде вечно.
И действително по-нататък животът постоянно ме е връщал към Пловдив - лятното училище по граматика, моето издателство, наградата "Христо Г. Данов", други интимни причини, които не е тук мястото да споделям, и най-сетне постановката по "Възвишение". Постепенно започна да ми харесва. Лека-полека отношението ми се промени от едната крайност до другата. - Понеже наистина никога нищо не знаеш. "Човек предполага, Господ разполага!", както казваше баба ми, тази упорита читателка на Протестантската Библия, дадена й безплатно, което според мен най-сетне я накара да я прочете.
Но аз се отклоних. Мисълта ми беше, че реших да се преместя малко насам, за известно време. Малко по на Юг. За щастие човек с моята професия и в моето положение може да живее навсякъде, където пожелае. Е, поне в България и в още две-три южни страни (но те са и най-хубави!). Какъв късмет е това, всъщност!”

И за Пловдив е късмет да бъде вдъхновение на таланти.