Програмата за поемане на нов дълг е до края на 2017 г.

Докато България има дефицит, ще се трупат дългове, защото няма друг инструмент, с които да бъде покривано превишението на разходите над приходите. Това коментира пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов, след като Комисията по бюджет и финанси прие възможността правителството да изтегли 8-милиарден заем, предаде репортер на Bulgariautre.

Според министъра БСП предприема отчаяни хоове да прави политика там, където не трябва.

„Даването на прогноза как държавата ще си осигури финансиране в рамките на един средносрочен период е заявка за стабилност, защото имаме ясна прогноза как ще финансираме падежиращите в следващите няколко години дългове в размер на 6 милиарда евро и даваме прогноза с какъв инструмент и по какъв начин ще се финансира бюджетен дефицит, който комулативно за този период е над 3 милиарда евро", допълни Горанов.

Той поясни, че програмата за поемане на нов дълг е до края на 2017 г. и тя не е новост за международните финансови пазари, както и за много държави, които отдавна управляват модерно финансите си и не биха могли да бъдат упрекнати, че са неразумни. „Програмата дава възможност дори при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувани с годишния Закон за държавния бюджет", подчерта финансовият министър.

Според него лихвата от 10% е използвана като бенчмарк във всички емисии и след 2010 г. „Идеята на такова рязко ограничаване от реалните пазарни стойности е да даде ограничение на правителството в неговите действия и да не насочва тези, които искат да финансират българското правителство, т.е. да закупят държавен дълг към реалната доходност, която очакваме", заяви Владислав Горанов.

„Ако кажа, че очаквам близка до пазарната доходност и споделя тази цена, много вероятно е пазарът да ми посочи точно тази цена. Лихвите за този заем ще са по-добри от всички, които досега са заемани не защото аз съм финансов министър, а защото пазарът е свръхликвиден в момента", поясни министърът.

Той добави, че максимално е отворена матуритетната структура, като се дава възможност да се поема дълг за 30 години. „В хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, каква срочност на книжата е най-изгодна за държавата, за да не се получава струпване на падеж в кратък хоризонт – от порядъка на 2-3 години и да водим патетичен дебат за брутния нов дълг без реално да отчитаме брутния нетен дълг. Увеличението на нетния дълг за този път ще бъде само в размера на дефицита, ако не и по-малко", посочи министър Горанов.

Той поясни, че преценката за подходящите банки, с които да се ратифицира договор, е направена на база кои глобални банки са се съгласили в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем да разплати гарантираните влогове на българските граждани във фалиралата КТБ.

„Част от условието на тези банки да помогнат извънредно при кратките срокове да осигурят ликвидност на правителството, за да мине гладко процесът на изплащане на гарантираните влогове, беше те да дадат мостово финансиране, след което да вървим към този инструмент – програма за емисия за следващите няколко години", обясни Владислав Горанов. Той поясни, че банките биха могли да увеличават броя си, защото програмата е отворена и могат да се присъединяват и други.