Хъбъл засне феноменалната усмивка на Вселената

Пловдив Лайф

19-02-2015, 08:40

Снимка:

http://sanovnik.bg

Автор:

PlovdivUtre

Всичко от Автора

Телескопът Хъбъл засне усмивката на нашата Вселена. Космическият феномен е резултат на две отдалечени галактики и силна гравитационна леща, предава Дейли Телеграф.

В науката двете отдалечени галактики са известни с наименованието SDSS J1038+4849. Те са наблюдавани от години, но до момента не е било известно, че заедно образуват усмихнато лице.

Снимката е открита случайно от Джуди Шмид, който преглеждал хилядите изображения на телескопа Хъбъл. Изображението е било предоставено за конкурса Скритите съкровища на Хъбъл.

На заснетата снимка се виждат две жълти очи – двете космически галактики, нос, който всъщност е звезда, и усмивката, която е резултат от силна гравитационна леща.

Галактичните купове са толкова масивни, че изкривяват пространството и времето, успявайки да функционират като гравитационни лещи. Чрез тези лещи светлината може да се изменя и увеличава.

Гравитационните лещи са от полза за астрономите, защото им позволяват да изследват галактики, които по принцип са твърде тъмни дори за наблюдение.

Очите и носът на космическото усмихнато лице се намират на около 4.5 милиарда светлинни години, а външните очертания на лицето и усмивката са отдалечени на 7.5 милиарда светлинни години от нас.

Пръстеновидната структура, очертаваща лицето, е известна като Пръстен на Айнщайн – с името на прочутия учен, чиято Обща теория на относителността обяснява дори загадки като заснетото от Хъбъл лице.

Телескопът Хъбъл е общ проект на Американската космическа агенция – НАСА, и Европейската космическа агенция. Чрез него от близо 20 години се запечатват снимки от потайните светове на Вселената.

Миналата година учените от САЩ съвместно с техни колеги от Италия изготвиха метод, който ще позволява на телескопа да измерва до 10 пъти по-далечни разстояния от сега.

Новият метод бе наречен паралакс и се основава на специална конфигурация за ориентиране на телескопа, която ще позволи да се подобри точността на Хъбъл, така че да наблюдава галактики на десетки хиляди светлинни години разстояние от нашата планета.