В устава е направена вярна стъпка в посока ББР да се върне към замисъла си - да насърчава малкия и средния бизнес

Българската банка за развитие (ББР) ще рефинансира дружества с лоши кредити. За целта е променен уставът й, а инициативата е на финансовото министерство в качеството му на мажоритарен собственик, пише в. "Капитал". Обяснението е, че така държавната банка ще помага на бизнеси, за които има шанс да бъдат оздравени и по този начин ще се запазят работни места и производствен потенциал. Рискът е, че опцията може да се ползва за "спасяване" на близки до ръководството и управляващите бизнесмени, а също така и да се подкрепят през задния вход конкретни банки, като им се изкупят лошите портфейли. И това ще става реално с пари на данъкоплатците и без информация защо и как се подбират компаниите, защото тя ще е скрита удобно зад банковата тайна.

Извън това спорно решение в устава е направена вярна стъпка в посока ББР да се върне към замисъла си - да насърчава малкия и средния бизнес. Свит е лимитът на кредитите, които могат да бъдат отпуснати на едно лице или икономическа група, като ограничението е до 10% от собствения капитал на банката, или до 67 млн. лв. Но това е занапред. Концентрацията вече е факт за един. През август миналата година "Водстрой 98" взе от ББР кредит за 46 млн. лв., през пролетта банката рефинансира около 30 млн. лв. задължения на "Булгартабак холдинг", а през 2013 и 2014 г. ББР финансира с над 8 млн. лв. покупката на две мандри от "Лодис инвест". Все свързвани с депутата Делян Пеевски компании.

Лоши за другите, добри за ББР

Извънредното общо събрание, на което е променен уставът на банката, е проведено на 26 януари, а измененията са подкрепени единодушно от гласувалите акционери - държавата с 99.9999% от капитала и Банка ДСК с останалите 0.0001%. Възможността за подпомагане на дружества с проблемни кредити се дава с промяна в текста, който досега не допускаше да се работи с такъв тип клиенти. Вместо него в устава вече е записано, че "банката може да финансира или рефинансира дружества със задължения, класифицирани в кредитния регистър на БНБ в групи "Необслужвани" или "Загуба" към момента на кандидатстване за кредит от ББР само след предварително разрешение от надзорния съвет". Според регистъра на централната банка необслужвани кредити са тези, които се приемат за несъбираеми, с натрупани просрочия от над 90 дни.

Такъв тип финансиране ще се предоставя по-скоро по изключение, и то след двойно одобрение от управителния и надзорния съвет, обясниха от ББР пред "Капитал". Промяната е съгласувана с БНБ, става ясно от вписванe в Търговския регистър след проведено в края на януари извънредно общо събрание на акционерите на ББР.

Според Ангел Геков, който е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ББР, целта на тази промяна не е да се прехвърлят проблемни кредити от търговските към държавната банка, като нивото им не е тревожно. Дали обаче официално оповестените около 24% лоши и преструктурирани кредити са малко е спорно, още повече че те не са равномерно разпределени. Освен това след случая с КТБ доверието в отчитаните от банките и БНБ нива е доста разклатено и предстои оценка на активите в цялата система.

Няма конкретна стратегия или определен обем на финансиране, което да се предоставя по тази линия. Обяснението на Геков е, че последствията от финансовата криза през 2008 година са довели дотам много качествени бизнеси да се сдобият с лошо кредитно досие, изпадайки в просрочия например заради изгубен пазар. Това е наложило да се преосмисли досегашната забрана по отношение на клиенти с такава история. Подпомагането им би могло да стане чрез включването на ББР в банков синдикат, който да сподели риска с други кредитори. Според Геков това е и една от специфичните характеристики на банката за развитие, която я отличава от нормалните търговски банки.

Без повече едри кредитополучатели

Друга промяна за ББР е понижаването на лимита за кредитна експозиция към едно лице или икономическа група. Досега за банката е важало общото законово изискване той да е до 25% от собствения капитал, но имайки предвид големината на капитала на ББР, е поставено ограничение от 10%. В последния годишен финансов отчет за 2013 г. собственият капитал на банката е 674 млн. лв., което означава, че кредитите към едно лице или група не могат да надвишават 67.4 млн. лв. От банката съобщиха, че към момента нямат клиент с толкова голям кредит (извън описана горе група, която явно не е свързана по разбиранията на ББР).

Отделно с промяна в устава е намален размерът на експозицията, която се приема за голяма и за която е нужно единодушно одобрение от управителния съвет. Досега за такава се е считала експозиция, равняваща се на 15% от собствения капитал на банката, а вече размерът е свит до 5%.
В момента управителният съвет на банката се състои от трима души и това са Ангел Геков, Билян Балев и Илия Кирчев, които са и изпълнителни директори. С последните промени числеността на ръководния орган може да се увеличи с още двама души до общо петима членове, като новите лица няма да имат изпълнителски функции. Все още няма яснота кои са лицата, които ще бъдат предложени за постовете от финансовото министерство.