При мажоритарен вот с 40% от гласовете може да вземете 80% от мандатите

Инициативата за референдум по каквото и да било е похвална. Допитванията до народа са едни от най-мощните механизми на пряката демокрация. Приветствам идеята на президента Плевнелиев, но е важно как ще се формулират трите въпроса за референдума, за да могат хората да разберат между какво и какво избират, казва в свой коментар въвв. "Стандарт" проф. Михаил Константинов.

 Преди изобщо да говорим за задължително гласуване, е наложително да се изчистят избирателните списъци. Не може в тях да има вече 20 и повече години един милион фантоми. От кого искаме задължително гласуване? Фантомът ли да гласува? Фантомът няма как да гласува нито задължително, нито доброволно. За изчистването на фантомите дори не е нужно да се приема закон, то може да бъде извършено съвместно от ЦИК и служба ГРАО. Първото стъпка може да се направи още преди местните избори през есента.
По същество какво означава задължително гласуване? Ще санкционираме негласувалите или ще награждаваме гласувалите? Между другото, в Италия на няколко места е въведен следният механизъм: ако не гласувате, влизате в един специален списък и после като отидете да искате нещо от администрацията ви казват: "Не може, да бяхте гласували". Това е по-скоро шеговит подход, но върши работа. В крайна сметка ако човек не участва в управлението, не може да иска нищо.

Трябва да се мисли много задълбочено по линия на дистанционното електронно гласуване - новата технология, която е въведена вече в много държави в една или друга степен, време е и ние да почнем да я прилагаме.
В Изборния кодекс "Фидосова" имаше разпоредби за вот по интернет, които Конституционният съд отмени, но не защото съдиите бяха против, а защото тези текстове бяха крайно  несъвършени. Тогава законотворците измъкнаха от един предишен документ несвързани парчета и ги внедриха в кодекса. Впоследствие КС съвсем справедливо постанови, че от това нищо добро няма да излезе. Нашият съд по принцип не е против, за разлика от германския Конституционен съд, който изрично забрани всички форми на електронно гласуване.

Когато се въведе вот по интернет, той обикновено приключва 24 часа преди изборния ден. И ако се е случило нещо с нечий глас или е блокирала системата, хората разполагат с цял ден да отидат до урните.

Вярно е, че доверието към българската изборна администрация е ниско, но пък напоследък се предприеха редица мерки: първо, заседанията на всички избирателни комисии са публични, публикуват се в интернет и всеки може да ги гледа. Второ, всичките 12 хиляди протокола се качват в интернет веднага след вота и всеки сам може да си сметне резултата. Трето, в абсолютно всички секции има представители на всички партии, а освен това - наблюдатели, застъпници и журналисти. Там просто се прескачат всички, които следят изборния процес. Това повдига въпросът: кое точно й е лошото на изборната ни администрация? Някъде се купуват гласове, но избирателните комисии нямат нищо общо с тази работа. Това е проблем на полицията и прокуратурата. Българската изборна администрация без всякакво преувеличение е

 една от най-добрите в света.

Една от критиките срещу задължителното гласуване е, че то превръща правото в задължение. Това е типичен аргумент в България. Когато не искаме нещо да стане, казваме, че то променя държавното устройство, следователно е нужно Велико Народно събрание. Което ме навежда на мисълта, че наистина трябва да се свика едно последно ВНС, което да премахне тази институция. Стана вече банално да се говори, но искам да припомня, че Велики Народни събрания има само в две държави по света - България и Монголия, където заседава Велик народен хурал.

Дяволът е в подробностите и по въпроса за мажоритарния вот. Трябва да се уточни дали искаме механична смесена избирателна система, каквато беше през 1990 г. Съществува и друг вариант, при който част от депутатите се персонализират мажоритарно, както е в Германия, при което обаче се запазва пропорционалният характер на изборите. Тоест няма изкривяване на резултатите. Добре е хората, които настояват за чиста мажоритарна система, да знаят, че тогава ще стане възможно с 40 на сто от гласовете да приберете 80% от мандатите. Или пък да спечелите повече от половината гласове, а да изпаднете в дълбока опозиция. Хубаво е всички да са наясно, за да няма впоследствие изненадани. Както е добре денят ни за размисъл да е преди изборите, а не след тях, както сме свикнали.