Запознават децата на Добрич с „Паметта на светлите дати”

Инициатива на Регионалния исторически музей

Образователната програма на Регионалния исторически музей (РИМ) в Добрич „Паметта на светлите дати” се радва на все по-голям интерес и популярност, това каза Надежда Иванова, културен антрополог и историк, цитирана от „Фокус”. Началото на програмата бе дадено преди около два месеца. Заниманията са основно с ученици, но вече има и беседи, проведе в по-широк кръг от аудитория, като например в „Хобис” клуб, където членуват възрастни хора със зрителни увреждания.

„Изключително съм доволна да споделя, че интерес към програмата има и то от страна учители, ученици, групи, които са извън училищния процес, неправителствени организации и неформални сдружения на инвалиди, на хора в неравностойно положение. Обадиха ми се много хора и проявиха желание да се включат в нашите сбирки”, посочи Надежда Иванова. Проведени са около десет сбирки с различна аудитория и на различни теми. Първоначално програмата е била замислена като форма за среща с историята ни и то с по-малко популярните в нея имена, дати и факти, насочена главно към подрастващите, но в хода на работа по един естествен начин кръгът от участници се е разширил, отбеляза специалистът. „Явно светлите дати в историята на България са много. Явно историята и въобще нашето минало вълнува хората, които някак си копнеят да научат нещо, което да им даде повод за национална гордост, да разберат нещо повече за своите национални герои. Аз изключително много се впечатлих от срещата ми с хората в „Хобис” клуб, защото хора, които са наистина на възрастта на нашите баби и дядовци плакаха от сърце и бяха искрено разчувствани и докоснати от разказа и за войната, и за освобождението на Добрич, и за героите, и за поводите ни за национална гордост”, сподели Надежда Иванова.

От 1-ви до 12-ти клас са учениците, които посещават своеобразните часове по родолюбие в рамките на програмата. За най-малките информацията се поднася под формата на приказка за България и нейните герои. За най-големите ученици формата дава възможност за разговори. Ученици от различни училища, като ХГ „Св. Св. Кирил и Методий”, СОУ „Дора Габе”, ОУ „Христо Смирненски”, СОУ „Св. Климент Охридски” и много други, вече са част от програмата. „За мен е важно децата да научат дори и две имена на хора, които са направили нещо, дори и две дати. Винаги си задавам въпроса накрая: запомнихте ли някой от нашите герои? И все повече ме обнадеждава фактът, че освен Ботев и Левски те разбират и за генерал Манзей, и за генерал Цимерман, и за други не толкова популярни и по-скоро свързани с историята на родния им край”, коментира Надежда Иванова. По думите й, сегашното време напомня по някакъв начин на времето след освобождението ни от османско робство, когато целият възрожденски патос, идеалите и целите от тогава остават на заден план, давайки предимство на апатията, забравата, егоизма, кариеризма, материализма. „Затова за нас е особено важно да направим така, че и като историци, и като хора това поколение, което идва, което расте сега пред очите ни, да не позволим то да забравя, защото забравата е най-лошото нещо, което може да се случи в едно съвременно общество. Аз мисля, че няма да го направим със същия патос, с който Странджата е казал: Ах, сладка е смъртта за отечеството! Но да го направим със съзнанието на знаещи, можещи хора, със съзнанието на хора, които имат своя мисия, макар и в 21 век, защото във века на глобализация и на падане на границите е наистина много важно да знаем от къде идваме, които сме и да имаме поводи за национална гордост”, допълни Иванова.