Поставяме сигурността високо в ценностната си система за сметка на свободата

Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия.
От 2004 г. до сега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и клиничната практика.
Автор и съавтор е на над 130 статии и учебни ръководства. Тя отговаря на въпроси на в. "Труд".

- Загуби ли българинът в последните години ценности, проф. Миланова?

- Ценностната система на всеки индивид е устойчива, отнасяща се до предпочитани поведения или начин на съществуване, подредени според приоритетите. А те могат да се променят.
В последните години не се е изменила толкова ценностната система, колкото приоритетите, което е вид адаптационен механизъм. Кое обаче излиза на по-преден план и кое на по-заден, зависи от средата.

- Вие, специалистите, които се занимавате с психиката на българите, какво наблюдавате да се случва с нея?
- Попаднах на много интересно изследване, според което ценностната ни йерархия има следната специфика - високо се оценява сигурността и тук няма силна нагласа за промяна. Много ниско в таблицата се подрежда правото и свободата на избор, а сме много чувствителни на тема материално благополучие. Като интересно продължение на трудолюбието се посочва, че българите приемат труда като средство за оцеляване и самоутвърждаване. Оказва се още, че много ни допада са сме конформисти - т. е. лесно се адаптираме. Обяснението може да се търси в несигурните и нестабилни времена.

- Затова всеки гледа, например, да запази службата си, пък дори да трябва да преглъща ситуации, които са срещу принципите му, така ли?

 - Точно така. Иначе на думи масово се протестира - искаме това, искаме онова. Но когато стане дума за сигурност, тя е за сметка на избора на свобода. Това са част от тенденциите, очертани у нас, като част от голямо международно изследване.

- Посочете какво се случва в личния ни живот, опирайки се на проблемите, заради които ви търсят?
- Същото като в обществения.

- Казахте, че се стремим да запазим материалното. Затова ли така често млади жени търсят интимна връзка със заможни и по-възрастни с по 10 - 15 години мъже?
- Това е другата голяма тема - дали виждаме комплексирани мъже или меркантилни жени. Очевидно и едното, и другото е налице.
Много интересни са нещата при мъжете, които категорично са по-комплексирани от жените. Искам да се спра на Наполеоновия комплекс (а по принцип комплекс е непълноценност на един орган и компенсирането му чрез друг). Той се открива при ниски мъже, които обаче са твърде амбициозни. Тук дебатът е кой е по-щастлив, по-напорист и по-богат - дали ниският или високият представител на силния пол. Много добър пример е Силвио Берлускони, който е с по-нисък ръст или поне има този комплекс, независимо че сам често подчертава, че е висок колкото Романо Проди. Та, Наполеоновият комплекс е направил Берлускони изключително амбициозен, търсещ постоянно признание. От друга страна той е и един от най-богатите мъже в Италия. Т.е. една характеристика се компенсира с друга.

- При българите често срещан ли е Наполеоновият комплекс?
- При някой - да. Не ни подминава. Една част от младите момичета, които търсят заможни партньори, попадат именно на ниски мъже. А те пък се доказват незнайно на кого, като се покажат с манекенка или друга красавица. Пък и тези българки ги търсят - т.е. и двете страни си осигуряват безпроблемен бит и комуникация.

- А какви са проблемите на високите българи?
- В кръга на шегата: казват, че колкото повече сантиметри е ръстът им, толкова по-лесно печелят пари, което обаче не е гаранция за получаване на търсеното щастие. Твърди се още, че ниските живеят по-дълго от високите, а джобовете им са по-пълни, защото амбицията ги кара повече да се доказват или защото повече ги оглеждаме (смее се).
Различни проучвания достигат до какви ли не заключения. Разбира се, винаги има изключения и зависи от индивидуалността.

- Какво в поведението на българската жена комплексира мъжа и може ли това да доведе дори до психически синдром?
- Жената става все по-независима, тя решава дори къде да излязат, как да се облекат, къде да вечерят или да се забавляват. Така иззема част от функциите му, което води до комплекси у мъжете, особено у тези, които се доказват. Проблемът се задълбочава, а при описания начин на живот, е възможно да се стигне до тревожно разстройство, дори до депресия.
Първото страдание лесно ще го разпознаете по повтарящите се пристъпи на силна тревога, с паническите атаки, при които може да се наблюдава сърцебиене, болка в гърдите, задушаване и то контролируеми.
Всички тези изяви не се ограничават само до определена ситуация и обстоятелства, но и много често са непредсказуеми.

- Какви преживявания в личния живот могат да отключат оплакванията?
- Появяват се при липса на адаптивна способност след различни значими събития. Такъв пример е, ако съпругата го е оставила или го пренебрегва. Ако преумора, свърхнатовареност и изчерпаност налягат мъжа, това води до нарушаване на взаимоотношенията и пак се стига до криза в интимното общуване.
Не е изключено да се появи и социална фобия, която е друг вид разстройство. То обикновено води до избягване на социални контакти. Възможно е страданието да не е силно изявено, но хората избягват да се показват с действия пред публика, отбягват големи общи помещения, ресторанти. Всичко това е свързано с понижена самооценка, страх от критика, страх да не се изчервят, ръцете им треперят, гади им се. По този начин се променя качеството на живот, особено ако човекът е на висока позиция.

- Как преодоляват това състояние?
- Лекува се с психотерапия и медикаменти, ако се налагат.

- Преди време в клиниката ви са идвали жени, които са убедени, че даден мъж ги харесва, а той хал и хабер си няма. Имате ли в момента такива пациентки?
- Проблемът се нарича еротоманна налудност, тя не е толкова рядка и не е задължително да се лекува в болница. Застигнатите обикновено са известни и значими дами. Става дума за такива, които по някаква причина не са успели в личния си живот и смятат, че са обект на влюбеност от страна на определен мъж. Спомням си режисьори, лекари и артисти, които са пострадвали по този начин. Много е мъчително за мъжа, който постоянно е търсен от жената.

- Какъв е вашият съвет, проф. Миланова, към хората с комплекси или неуспехи в живота? Как да ги преодолеят?
- Нормалните хора не изпитват потребност да властват над другите. Те се занимават със собствения си живот, а не с чуждия. Всъщност, ако някой се бърка в живота на другите, това означава, че нещо се е объркало в собствения му. А който не може да се справи със себе си, обикновено се опитва компенсаторно да насочи вниманието си към другия.
Други пък обръщат комплекса си за малоценност в пълноценност.
Много важно е човек добре да познава себе си, да знае какви са възможностите му и да не очаква да ги надхвърли. Да, на думи е лесно, но на практика е трудно.
Още нещо: във всички европейски проучвания ние сме на последно място по удовлетвореност и благополучие. И това не случайно. Пак виновен е битът, комплексите и защото имаме голямо разминаване между това, към което се стремим, и което можем да постигнем.

- Т.е. съветвате да затворим ножицата между очакванията и възможностите за реализация на желаните цели?
- Да, силно сме я разтворили и затова комплексите толкова силно избиват.