Избрани Новини
70 години от Народния съд (ВИДЕО)
Добруджанци
08-03-2015, 11:53
Автор:DobrichUtre.bg
Още по Темата:Виновни, че са служили само и единствено на България
На 8 март се навършват точно 70 години от изпълняването на смъртните присъди на добруджанци от Народния съд, съобщава ИА Добруджа.
Народният съд в Добрич започва работа на 21 февруари 1945 г . Обвинени са 86 души – бивши полицаи и агенти, членове на организации като тази на запасните офицери, легионери, бранници, общественици, журналисти, издатели и редактори на периодични издания и др. Към този списък със задна дата са прибавени и имената на убити без съд още в първите дни след преврата – като големите патриоти и талантливи журналисти, безстрашни бойци срещу румънската окупация на Южна Добруджа Любен Станчев и Яне Хаджиянев - Калиакренски. Това са хора, които с всяко свое дело, с всяка написана или изречена дума са служили само и единствено на България!
Заседанията на народния съд продължават до 8 март 1945 г. Подсъдимите, които прекарват повече от 5 месеца в затвора, и там правят „самопризнания", нямат никакъв шанс. Присъдите им са определени отдавна и то на друго място. Залата на тогавашното кино „Родина", където заседава съдът, е строго охраняема, в нея се допускат само проверени хора.
Историкът Траян Димитров, уредник в РИМ Добрич, проучва по-задълбочено темата. С него разговаряме на паметника на убитите и безследно изчезналите с решение на Народния съд.
Народният съд в Добрич започва работа на 21 февруари 1945 г . Обвинени са 86 души – бивши полицаи и агенти, членове на организации като тази на запасните офицери, легионери, бранници, общественици, журналисти, издатели и редактори на периодични издания и др. Към този списък със задна дата са прибавени и имената на убити без съд още в първите дни след преврата – като големите патриоти и талантливи журналисти, безстрашни бойци срещу румънската окупация на Южна Добруджа Любен Станчев и Яне Хаджиянев - Калиакренски. Това са хора, които с всяко свое дело, с всяка написана или изречена дума са служили само и единствено на България!
Заседанията на народния съд продължават до 8 март 1945 г. Подсъдимите, които прекарват повече от 5 месеца в затвора, и там правят „самопризнания", нямат никакъв шанс. Присъдите им са определени отдавна и то на друго място. Залата на тогавашното кино „Родина", където заседава съдът, е строго охраняема, в нея се допускат само проверени хора.
Историкът Траян Димитров, уредник в РИМ Добрич, проучва по-задълбочено темата. С него разговаряме на паметника на убитите и безследно изчезналите с решение на Народния съд.
Новата история на България винаги е предизвиквала най-голям интерес в мен и най-вече периодът 1940 – 1945 г. За него, може би, защото все още е твърде близко във времето е изследван бегло. Всички знаем как започва Втората световна война, как се развива и как приключва. Но това е „светлата" страна на историята. Благодарение на наложения комунистически режим в страната ни невоенната ни история е забулена. Примери за това са смъртта на цар Борис III, омаловажаването на националното ни обединение, създаването на „македонската" нация и т.н.
Проследявайки и четейки литература на тази тематика, стигнах и до 9-ти септември 1944г. и т. нар. „Народен съд", който възбуди моето любопитство не само като историк, но и като бъдещ юрист. Това не е първото нарушаване на Търновската конституция, но безспорно е най-кървавото. Десетки хиляди са убити или безследно изчезнали без съд и присъда, виновни единствено за това, че са българи и са се борили за Обединена България. Световен прецедент в правото е всички закони да бъдат изменени и да бъдат създадени нови, които да са подчинени на една диктатура. И именно тук е парадоксът – обвинени са в действия, които не са в нарушение на законите по време на извършването им. Забраната да имат защитници извън членовете на Отечественият фронт също буди недоумение. Каква защита биха получили от своите обвинители, които твърдят че трябва да бъдат осъдени безкомпромисно, без да важат за тях християнските принципи? Примери за разстрелите без съд и присъда са много.
Крайно време е на политическите престъпления да бъде гледано по един и същи начин. Българският народ трябва да се отърси от сянката на комунизма и трезво да анализира зверствата на този режим. Човек е уникален по своята същност заради своя разум – всеки един мисли и разсъждава различно, което не трябва да бъде повод за унищожаване на инакомислещите. Като пример ще дам Испания в която има издигнат паметник на жертвите, както от режима на Франко, така и от този на републиканците. Опрощение получава всеки, който се е разкаял.
Проследявайки и четейки литература на тази тематика, стигнах и до 9-ти септември 1944г. и т. нар. „Народен съд", който възбуди моето любопитство не само като историк, но и като бъдещ юрист. Това не е първото нарушаване на Търновската конституция, но безспорно е най-кървавото. Десетки хиляди са убити или безследно изчезнали без съд и присъда, виновни единствено за това, че са българи и са се борили за Обединена България. Световен прецедент в правото е всички закони да бъдат изменени и да бъдат създадени нови, които да са подчинени на една диктатура. И именно тук е парадоксът – обвинени са в действия, които не са в нарушение на законите по време на извършването им. Забраната да имат защитници извън членовете на Отечественият фронт също буди недоумение. Каква защита биха получили от своите обвинители, които твърдят че трябва да бъдат осъдени безкомпромисно, без да важат за тях християнските принципи? Примери за разстрелите без съд и присъда са много.
Крайно време е на политическите престъпления да бъде гледано по един и същи начин. Българският народ трябва да се отърси от сянката на комунизма и трезво да анализира зверствата на този режим. Човек е уникален по своята същност заради своя разум – всеки един мисли и разсъждава различно, което не трябва да бъде повод за унищожаване на инакомислещите. Като пример ще дам Испания в която има издигнат паметник на жертвите, както от режима на Франко, така и от този на републиканците. Опрощение получава всеки, който се е разкаял.
Топ Новини
