Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите.

На 9 март 1985г. влак номер 326 от Бургас за София изпълнява редовното си разписание. Часът е 21,31. Композицията навлиза в гара Буново с две минути закъснение. В едно от купетата на вагона за майки с деца цъка бомба.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6". Забавящият механизъм е от будилник „Слава". Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация. Минутата на взрива е предвидено да съвпадне с навлизането в тунела след гарата, за да има максимален брой жертви. Секунди по-късно малкото планинско селце Буново е разтърсено от най-смъртоносния атентат в историята на българските железници.
Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока. Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг
Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират седем души, две от жертвите са глухонеми деца на 12 и 13 години - Георги и Стефан. Умират Яворка Петрова, на 38 години, и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.