Или как да се построи завод за чужда сметка без да се върнат парите за това чрез съда

На 11 март 2015 година в Окръжен съд – Силистра ще бъде гледано дело – едно от множество производства, свързани с производството по несъстоятелност на „Бросс Холдинг“ АД, собственик на едни от най-успешните химически заводи у нас.

Заводите са построени в района на гр. Силистра с кредити от Банка ДСК и облигационен заем, по който довереник е ОББ. Като обезпечение на задълженията си „Бросс Холдинг“ АД учредява в полза на двете финансови институции ипотека върху сградите на заводите и залог върху новите машини. Общият размер на главниците е 10 млн. евро.

Кредитите са отпуснати, облигационният заем е емитиран, заводите са построени и пуснати в експлоатация.

Две години по-късно „Бросс Холдинг“ АД пристъпва към схема, чиято цел е да отклони плащанията по задълженията си, да изчисти от тежести активите си и така да направи несъбираеми вземанията на двете банки. Това довежда до серия от дела, като едно от поредицата е това, което ще се гледа на  11 март в Силистренския окръжен съд.

Как се стига до тук?

За да изпълни схемата, „Бросс Холдинг“ АД сключва договор за учредяване на залог върху цялото си търговско предприятие по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) в полза на офшорното дружество Диси&Кем Компани с регистрация в Република Сейшели. То, на свой ред, скоро след това продава активите на „Бросс Холдинг“ АД по реда на ЗОЗ на компанията „БП Индъстрис” ЕООД, която от своя страна пристъпва към заличаване на ипотеките, учредени от „Бросс Холдинг“ АД върху заводите в полза на Банка ДСК и ОББ. Така на практика заводите се оказват у трето лице, напълно изчистени от тежести и недосегаеми от кредиторите. (Заличаването на ипотеките е недопустимо от правна страна действие, заради което силистренският съдия по вписванията Красимир Дечев бе освободен от Висшия съдебен съвет).

С това обаче схемата не се изчерпва. „БП Индъстрис“ ЕООД учредява залог на цялото предприятие, придобито от Диси&Кем Компани (преди това собственост на „Бросс Холдинг“ АД), в полза на Интернешънъл Асет Банк. Тя, на свой ред, продава по реда на ЗОЗ предприятието на дружеството „Феникс Кемикъл“ ЕООД за сумата от 100 български лева (Забележете че, в предприятието продадено на тази стойност, са включени химическите заводи, обезпечаващи дълг към двeтe банки за 10 млн. лв.). В тази плетеница от учредени залози и продажби изначалните кредитори ОББ и Банка ДСК са напълно елиминирани.

И това не е всичко. За да бъде окончателно преградена възможността за събиране на вземанията на двете финансови институции от „Бросс Холдинг“ АД, се пристъпва към добре познатото обявяване в несъстоятелност. Вече споменатото Диси&Кем Компани влиза в ролята на най-голям кредитор, твърдейки, че имат вземания в размер на 43 млн. лева. Касае се за фиктивни вземания, представляващи главно неустойки по договор за доставка в огромен размер и вземания по договор за заем. Вземанията в посочения размер са признати от Силистренския окръжен съд с неподлежащо на обжалване неприсъствено решение, постановено в симулативен процес между Диси&Кем Компани и Бросс Холдинг. Последният въобще не прави опит да се защити срещу най-големия си „кредитор“, а кредиторите Банка ДСК и ОББ, които искаха да оспорят вземането му, не са допуснати до участие от Силистренския окръжен съд. Делото е разгледано и решено от съдия Галина Енчева. Така вземанията на Диси&Кем Компани, потвърдени от съда, са включени от избрания от офшорната компания синдик на Бросс Холдинг – Иван Карабоев в допълнителен списък на приетите в производството по несъстоятелност вземания. 

Може би най-подлият от всички ходове, използван от симулативния кредитор Диси&Кем Компани,  очевидно измислен с цел да обезсърчи действителните кредитори да се борят за правата си, е да използва благоразположения към Бросс Холдинг силистренски съд и в производства, в които се очаква поредното неблагоприятно за банките решение, да поиска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Диси&Кем Компани във всички производства (повече от десет) се представлява от адвокат. За да се иска присъждане на адвокатско възнаграждение обаче, трябва да бъде доказано, че такова е платено, докато за юрисконсултското това не е нужно - юрисконсултът е на заплата.

Така нашият сейшелски „кредитор“, който никога не е имал дейност в България, няма нито обекти, нито офис или представителство в страната, назначава юрисконсулт – вероятно единствения му български служител. Неговата месторабота е кантората на адвоката на Диси&Кем Компани, назначен е на непълно работно време с възнаграждение от 300 лв. Този юрисконсулт, без да се явява лично пред съда, депозира по делото становище от една страница, заедно с искане за присъждане на възнаграждение в полза на дружеството от 1,3 млн. лв. - минималното при спор за вземане от 43 млн. лв. Ако то бъде присъдено, Банка ДСК и ОББ не само нищо няма да получат за погасяване на вземанията си, но ще трябва да плащат на мнимия кредитор. (Аналогично искане в същия размер е направено и по едно от останалите  производства, свързани с несъстоятелността на Бросс Холдинг).

Дали съдия Пламен Неделчев от Силистренския окръжен съд ще си позволи да стори това, предстои да видим на 11 март.

Решението на съда е от ключово значение не само за конкретния казус. Този казус има опасност да се превърне в порочна и трайна практика на прилагане на некоректни схеми за избягване от задължения. Тревожното е, че магистратите, които в случая са от Окръжен съд – Силистра, не само не възпрепятстват тези схеми, а съдействат за прилагането им и като резултат се стига до увреждане на интересите не просто на две финансови институции, а на нормалното функциониране на цялата банкова и съдебна система.