Няма да има голям отток при топенето, който да предизвика наводнения

Симеон Матев е синоптик и климатолог. Роден е на 19 август 1976 г. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология". Докторант към БАН, пише изследователски труд на тема "Климатични условия за изветряне на скалите". От дълги години работи в TV-MET, първия частен метеорологичен офис у нас.

Матев коментира пред "България Днес" докога ще продължи лошото време и кога температурите ще се повишат.

- Г-н Матев, хората у нас в последните дни се питат едно - кога ще се стопи снегът и зимата ще си замине?

- Бавно и мъчително, но ще се стопи, като очакванията са това да се случи до края на седмицата. На места обаче има много дебела снежна покривка. Това са градчета, разположени около Пирин, Рила и Витоша, където снегът достига до 50-60 сантиметра. Там, разбира се, процесът ще е по-дълъг във времето, но, общо взето, в ниските части на Западна и Южна България снегът ще се стопи по-бързо. Хубавото е, че това топене няма да е интензивно и ударно за един ден.

- Можем ли да очакваме сериозни проблеми и нови наводнения заради топенето?
- Радостно е, че няма да има голям отток, който би предизвикал сериозни наводнения. Речните нива ще бъдат доста високи, поддържани от постоянното оттичане на притоците към реките. Топенето няма да е много интензивно. Над 1500 м температурите ще бъдат отрицателни, така че основното топене ще е под тази височина. В Родопите има сняг и под тази височина, който е в рамките на 150-180 сантиметра. Можеше да е много по-зле с топенето, отколкото реално се очертава да е. Другото благоприятно стечение е, че няма да има интензивни валежи. В петък, събота и неделя над страната отново ще е облачно и ще има превалявания - дъжд в ниските места, сняг в планинските райони. Но очакваните количества при този процес са около 10-20 литра/кв. метър. За сравнение при обстановката, която все още причинява доста щети, паднаха до 200 литра/кв. метър. Тоест новите валежи не би трябвало да доведат до някакви проблеми. Усложнения могат да се появят там, където има непочистени речни корита - нещо, за което години наред се говори и виждаме какво се случва.

- Температурите в какви стойности ще са в близките дни?
- До края на седмицата обаче не можем да очакваме високи температури. Като цяло в страната ще варират между 5 и 13 градуса. Тези положителни температури обаче ще се случат на места, където няма сняг.

- Остава ли опасността от лавини?
- Самото топене не води до лавинна опасност. Между другото, от много години не е имало толкова дебел сняг по нашите планини. На места снежната покривка е 3 - 3,5 метра. Лошото на този сняг е, че падна наведнъж по високите части на Рила, Пирин и Родопите и още не се е споил със старата снежна покривка, което го прави нестабилен. Тоест лавинната опасност е от най-висока степен. При такива условия лавини може да паднат не само при човешко навлизане, а от само себе си. Самият сняг натежава и започва да се свлича, без никой да може да каже кога. Следващите 2-3 дни тази ситуация ще остане, след което новият сняг ще слегне. Едва тогава лавинната опасност ще започне да намалява. Всички, които тръгват към планините, да има едно на ум. Дори на места, за които не подозираме, че има лавини, сега може да има. Пътека, която е в долина и далеч от високите части на планините, може да се окаже затрупана, защото склоновете могат да станат обект на свличания.

- Защо се получава така, че в един и същ ден в София има обилен снеговалеж, а в Русе е топло и грее слънце?
- Това е от пътя, по който преминава самият циклон. Сега той засегна главно Западна и Южна България, а източните райони на страната, особено североизточните, останаха в периферията на процеса. Там не само че нямаше сняг и значителни валежи, но прозиращото слънце през март вече е доста силно. То повишава температурите и затова се получават такива големи разлики. В понеделник в Североизточна България бяха измерени температури от 8-10 градуса, докато в София беше 1 градус. В традиционно топлия Сандански, който сега е в циклона, беше едва 4 градуса. Не е толкова рядка тази ситуация с големите температурни разлики през март. Последната такава ситуация - в Кюстендил 60 см сняг, в Банско - 90 см, беше около 20 март 2009 година. Тогава отново в Русе и Силистра беше 10-12 градуса. Всичко зависи от конкретната ситуация. По-често е обратното, но се случват и такива разминавания.

- Казвате, че сме свидетели на един типичен женски месец март, който е характерен с променливите си настроения?
- Да, абсолютно. Март е способен на такива зимни изцепки. Неслучайно при отстраняването на повредите по електропреносната мрежа хората казват, че от 20 години не е имало такава ситуация. Много са прави, защото последната изключително тежка зимна обстановка беше през 1993 година. Тогава обаче засегна повече Северна и Източна България. Тогава в Добруджа имаше преспи по 3-4 метра. Навяванията пък блокираха пътищата, а много населени места останаха без ток. Така че март може да е приятен и слънчев, но може и да е истинска зима. Времето, което в момента наблюдаваме, е много полезно за вегетацията на растенията, защото малко или много задържа тяхното развитие. Ако беше останало топло времето, щяха да цъфнат овошките и впоследствие да измръзнат при отрицателните температури сутрин.

- Кога точно ще настъпи астрономическата пролет?
- В 0,45 ч. на 21 март - тоест в нощта на петък срещу събота следващата седмица.

- Астрономическата и метеорологичната пролет ще съвпаднат ли тази година?
- След тази относително хладна седмица, която предстои, през следващата постепенно ще се затопля. В края на следващата седмица ще имаме температури до 18 градуса. Пролетта бавно ще дойде. Астрономическите фактори са такива, че пролетта няма как да не дойде. В началото на третата десетдневка на март ще имаме по-топло и приятно време от сега. Въпреки че не мога да се закълне, че няма да има още снеговалежи. Астрономическата и метеорологичната пролет вероятно ще съвпаднат, като може да има леко разминаване. Не всяка година обаче си съвпадат.