60 000 българи са засегнати, половината не знаят

Глаукомата е позната като "тихият крадец на зрение", защото прогресира незабележимо и човек я забелязва едва когато са настъпили необратимите последици. Какво представлява това заболяване? Кои са рисковите фактори? И как се лекува? Пред "Стандарт" разказват доц. д-р Наталия Петкова, председател на Националната глаукомна асоциация, и доц. д-р Ботьо Ангелов, председател на фондация Национална академия глаукома.

Глаукомата е разпространено заболяване, заемащо второ място като причина за слепота в света след катарактата. "Около 12 на сто от болните в света продължават да ослепяват от глаукома", посочва доц. д-р Наталия Петкова, председател на Националната глаукомна асоциация. По думите й това е дегенеративно заболяване на нервната система, водещо до типични промени в диска на зрителния нерв и зрителното поле. "Зрението намалява бавно, постепенно и продължително, в зависимост от вида на глаукомата", уточнява доц. Петкова. Тя посочва, че въпреки че глаукомата е заболяване с много голяма социална значимост, 50 на сто от хората дори в развитите държави не знаят, че страдат от нея. "Това означава, че 50% от болните не се лекуват. 50 на сто от диагностицираните болни пък всъщност нямат глаукома. А над 50% от болните не се лекуват правилно. Има редица проблеми и затова е нужно да се разрешат познанията за глаукомата", посочва доц. Петкова. И обяснява, че глаукомата е първична и вторична. Първичната е генетично предопределена и причините за нея не са ясни, а вторичната е вследствие на друго заболяване като възпаление, заболяване на лещата или диабет. 

Глаукомите се делят още на откритоъгълни и закритоъгълни. "Около 70 на сто от откритоъгълните глаукоми протичат с повишение на очното налягане, а при останалите 30 на сто - с ниско налягане вследствие на съдови механизми. Причината е недохранване на зрителния нерв, което води до атрофия и дефекти в зрителното поле", обяснява доц. Петкова. По думите й откритоъгълната глаукома протича бавно, коварно и неусетно и много често пациентът случайно при затварянето на едното си око забелязва, че не вижда с другото. Става дума за двустранно заболяване, ето защо след време се засяга и здравото око. "Ако глаукомата не се лекува, неизбежно се стига до слепота. Зрението не се възстановява и казваме, че това, което вземе глаукомата, не се връща", посочва специалистът. Закритоъгълната пък протича с пристъпи от високо, рязко и силно повишение на налягането с болки и зачервяване на окото. Тя се среща три пъти по-рядко от откритоъгълната, но слепотата от нея е по-честа. "При глаукомния пристъп налягането достига много високи стойности, настъпват гадене, повръщане", обяснява специалистът. По думите й най-важният момент е заболяването да бъде диагностицирано рано и да бъде проведено съответното лечение. А за да бъде открита навреме глаукомата, трябва да сме наясно с рисковите фактори - тя се среща най-често при хората над 40 г. "С напредване на възрастта над 70 г. процентът на заболеваемост може да стигне 7-8%", посочва доц. Петкова. Сред факторите са още генетична предопределеност, повишено вътреочно налягане, диабет, травми на окото, понижено артериално налягане и късогледство. "От значение е и полът - жените страдат много по-често", уточнява специалистът.

Че глаукомите са сред водещите причини за трайна слепота в световен мащаб потвърждава и доц. д-р Ботьо Ангелов, председател на фондация Национална академия глаукома и специалист по очни болести към Медицински институт на МВР. По думите му у нас пациентите с това заболяване са около 50 000 - 60 000. "Диагностика само чрез измерване на вътреочното налягане е груба грешка, тъй като нормалните му стойности варират в много широки граници - между 10 и 21 mm Hg", подчертава доц. Ангелов и посочва, че при 30 на сто от болните глаукомата протича с нормално вътреочно налягане. Задължително трябва да се направи оглед на предния и задния очен сегмент и на очното дъно да се измери роговичната дебелина 

да се изследва зрителното поле. "Най-реалното лечение на този етап в цял свят е към понижаване на вътреочното налягане, което се прави с медикаменти с различен механизъм на действие - най-често капки, но има и гелове. Може да се приложат два, до максимум три вида капки", посочва доц. Ангелов. По думите му е много важно при по-възрастните пациенти съдействие да оказват и близките им, тъй като те забравят да си слагат капките. "Глаукомата може да бъде лекувана, но не може да изчезне и да се възстанови загубеното от нея зрение. Лечението е за цял живот. От захарен диабет и хипертония няма излекуван, но той се лекува, така е и при глаукомите", пояснява специалистът. По посочва, че заболяването е наричано "тихия крадец", защото пациентите често нямат оплаквания. За глаукома има 3 вида лечение - медикаментозно с капки, лазерни процедури и оперативно, което се прилага при бърза прогресия на заболяването. "През последните 20 г. се използват импланти при хирургичното лечение, но те са скъпи и пациентите трябва да си ги заплатят, защото не се поемат от здравната каса.

Реимбурсацията на капките също е основен проблем, посочва доц. Ангелов. Ето защо схемата на лечение, по думите му, е нарушена и то не е най-доброто, а това, което пациентът може да си позволи. "Основната цел на терапията е не да подобрим, а да запазим зрението дотам, докъдето е, или да намалим степента на прогресия чрез по-малък брой накапвания или дори избягването им. Добро качество на живот обаче може да се осигури и чрез реимбурсация на глаукомните лекарства, която в повечето страни, включително и европейските, е 100%", допълва доц. Петкова. Тя е категорична, че болните трябва да получат своето безплатно лечение и безплатни по-чести прегледи, за да се проследи адекватно състоянието им. Към момента прегледите са през 6 месеца. "Не може окото на дете да се оперира по каса и чак след месец да има разрешение за операция на другото, защото то може да ослепее в този период", дава пример доц. Петкова. В посока превенция специалистите съветват хората над 40 г. да посетят офталмолог за профилактичен преглед за глаукома, а тези над 60 г. да се преглеждат всяка година.