Земята под сондажната техника се срива

Почитатели на Данте, внимавайте! Вратата на ада действително съществува. Тя се намира в средата на необитаема пустиня край град Дарваза в Туркменистан.

Има няколко места в света, които си оспорват името „врата на ада”. Сред тях са катакомбите под Париж и фигурите от лава в Димуборгир, Исландия. Когато говорим за страховит ефект обаче, горящият газов кратер в Туркменистан просто няма конкуренция.

Земята се отваря в огромна, вечно горяща дупка насред пустинята Каракум. Гледката е особено впечатляваща нощно време, когато червеният кратер  се откроява на фона на пълната тъмнина наоколо с безбройните огнени езици, които се извиват в  безумен танц.

Какво е това?

Кратер, от който излиза непрестанно природен газ. И той гори вече десетилетия, подпален от хората преди 39 години! Диаметърт му е между 60  и 100 метра, а дълбочината поне 50. Пламъците  се захранват от излизащия непрекъснато отдолу газ.  На човек му изглежда обаче като че ли скалите и пясъците излъчват огромно количество топлина. На около километър наоколо земята е сива и безплодна, обитавана само от паяци и гущери.
Местните жители са дали име на горящия кратер, което напълно му подхожда - „врата на ада”. Когато погледнете вътре в огромната дупка, наистина се чувствате така, сякаш сте се изправили пред вратата на преизподнята.

Никой не се е осмелил да влезе вътре,

когато тя е била открита. Никой не е сторил това и досега. Едва ли някой доброволно би се отправил по пътеката към ада през такава врата. 

Древните хора са се отнасяли със страхопочитание към петролните и газовите кладенци. Много от тях са смятали, че те са врати към долния по-страшен свят, който при християните вече се нарича ад. Мнозина и днес се боят да се приближат до сондираща техника за газ и петрол, тъй като смятат, че тя отваря дупка, през която могат да излязат нечисти сили. Затова и горящият кратер край Дарваза, в който пламъците никога не спират, за някои е истинско олицетворение на големите им страхове.
Всичко започва през 1971 г., когато Туркменистан все още е част от бившия Съветски съюз. Страната е изключително богата на природни ресурси. По това време екип от съветски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище близо до селище в района Дарваза, известен на туркменски като Дервезе  (”отворена врата”). И това наистина е врата, която води към Памир.

Откритието е случайно, а екипът се оказва неподготвен за мащабите му.  Галерията отдолу е огромна.

Земята под сондажната техника се срива

и тя потъва.  Отваря се гигантски кратер, от който непрекъснато излиза природен газ. Концентрацията вътре е толкова голяма, че никой не смее да се спусне надолу, за да го изследва. Тогава геолозите решават да запалят находището, за да не достигне газът до близкото селище. Така без да искат, геолозите палят най-голямото барбекю на света! Заревото се вижда от огромно разстояние, може да се проследи дори от Google Earth и Yahoo.

В началото всички смятали, че след няколко дни кратерът ще изгасне сам. Оказало се обаче, че той продължил да гори повече от няколко дни, няколко седмици или дори няколко години. Залежите на газ отдолу явно са почти неизчерпаеми, тъй като кратерът не престава да бълва пламъци от 1971 г. насам със същата интензивност, както и в първия ден! Никой дори не може да си представи какво количество газ, при това доста качествен, е изгорял за периода от 39 години. Не са правени и изчисления какво количество все още се крие под огромната дупка. Ако оставим настрана икономическите загуби от прахосания природен газ, помислете си само за екологическите последици за близката околност от тази газова горелка през всичките тези години.

Да видите „вратата на ада” със собствените си очи е преживяване като никое друго на света!  Заставайки на ръба, дълго

ще останете вцепенени от страхопочитание

пред зловещата гледка. Пред вас горят безброй огньове, при това всеки с различна височина! Гледката е хипнотизираща, но за съжаление можете да останете до кратера само няколко минути, иначе рискувате да се опърлите сериозно.

Всеки, посетил това място, усеща дишането на самата Земя и своето собствено нищожество пред могъществото на природните стихии. Изглежда, че огненият кратер привлича фатално и животните. Местните хора разказват, че има период в годината, когато хиляди паяци се насочват към огнената дупка и се хвърлят в нея. Всяка вечер десетки нощни пеперуди са привлечени от светлината и изгарят в пламъците над дупката. Даже малки птички се опитват да летят над кратера. След няколко минути обаче крилете им отмаляват и те падат в огъня.

Интересно е, че този природен феномен е непознат за повечето туроператори и може би в това се крие очарованието му. Някои дори бъркат, че той се намира в Узбекистан. Кратерът е разположен в централната част на Туркменистан, на около 260 км северно от столицата Ашхабад. Все още можете да го посетите, без да трябва да се препъвате в тълпи от туристи с фотоапарати. Някои дори опъват палатки, за да прекарат нощта край изригващия огън газов кратер.