Очаква се с намалените разходи за гориво домакинствата да посрещат по-лесно задълженията към кредиторите

През 2014 г. колекторските агенции (специализирани в събирането и изкупуване на просрочени вземания) са обработили задължения на физически лица в размер на 1 431 млрд. лв.

Отчита се близо 50-процентен спад на възлаганите обеми дългове, като този показател година по-рано е достигал 2 605 млрд. лева, показва проучване по поръчка на Асоциацията на колекторските агенции.

Основните кредитори, които използват услугите на колекторски агенции, остават банките – 21% oт възложения обем, намаляващ от 38% през 2013 г., и телеком операторите (с 33% при 40-процентен дял година по-рано).

През 2014 г. делът си увеличават значително небанковите финансови институции и ютилити компаниите (сега държащи по 14% от възложените случаи). Според колекторските агенции некоректността на физическите лица или повишените финансови възможности са причина за намаляването на работата им, а намаленият обем на възложените дългове е най-вече заради ниското кредитиране от банките през последните години и свиването на кредитните им портфейли. Затова и обемът на другите финансиращи институции за изминалата 2014 г. се увеличава от 3% на 14%.

В същото време задълженията към телекоми и небанкови финансови институции са с по-малък размер, което води и до намаляване на общия обем подаден дълг.

При ютилити компаниите просрочените вземания продължават осезаемо да нарастват, но увеличението в отчитаните от колекторите обеми през 2014 г. се дължи по-скоро на факта, че някои комунални дружества започнаха да използват услугите на такива агенции, макар и подобни практики да са все още рядкост.

Плащаемостта на потребителите през изминалата година отбеляза нестабилна тенденция, за разлика от типичната сезонност, която по принцип наблюдават от бранша. Сред основните събития, които оказаха по-осезаемо влияние върху събираемостта, беше несигурната политическа обстановка около предсрочните парламентарни избори, която е свързана с нарастване на спестяването от страна на гражданите.

Ситуацията в банковия сектор също имаше известно отражение – в първите месеци определени потребители, които получаваха заплатите си в КТБ, изпитаха по-сериозни затруднения с погасяването на дълговете си. От АКАБГ обаче посочват, че подобни случаи при гражданите са по-скоро изключение, докато при бизнес клиентите със сметки в банката просрочията са били по-значителни.

От асоциацията отчитат и промяна при типичния длъжник – вече това е мъж на възраст до 30 години. Мнението на експертите е, че причината се крие най-вече в липсата на опит с кредитни продукти при по-младото поколение и по-голямата предпазливост при хората над 40 години, които са преживели финансови трудности през кризисните 2008-2012 г.

Този профил е много близък до типичния длъжник от преди кризата – млади хора с ниска финансова грамотност, които не познават добре финансовите продукти, подхождат без необходимата отговорност към тях и не умеят да управляват добре личните си финанси.

При фирмените вземания продължава ръстът на обработваните от колекторски агенции, отбелязан и в началото на 2014 г. – общо обслужваните фирмени дългове през годината е в размер на 46.4 млн. лв., при 18.9 млн. лв. за 2013. Основните фактори, които оказват влияние върху пазара на събирането на междуфирмени дългове, са общото финансово състояние на компаниите, проникването на този тип услуга на българския пазар, както и нейното качество.

Данните от началото на 2015 г. показват стабилни нива на плащаемост, която по предварителни данни за първите два месеца от годината нараства с 8% спрямо същия период на 2014 г.

От АКАБГ считат, че по-ниските цени на петрола ще имат благоприятно отражение върху способността на гражданите да покриват задълженията си. Спестените пари от по-евтиния бензин ще могат да се насочат към потребление на други стоки и услуги.

Като положителен факт отчитат още, че това се случи в зимните месеци, в които разходите за отопление традиционно са в най-голяма тежест на семейния бюджет и нерядко затрудняват плащането на сметки и вноски по кредити. Очакванията са, че с намалените разходи за гориво домакинствата ще могат да посрещат по-лесно задълженията към кредиторите.