Началото
Всичко започва преди 5 години в салона на СОУ „П.Р. Славейков", когато се събират повече от 30 души. Голяма част са чули реклама в ефира на радио „Добруджа", други водят свои близки и приятели, но всички са обединени от една идея – да се научат да танцуват автентични български хора.
Самата Севдалина Атанасова не очаква, че 5 години по-късно, ще бъде всяка вечер в залата, при това, готвейки се за самостоятелен концерт. Тя си го представя като курс на обучение – групата научава 60 хора и край. Даже в края на първата година танцьорите получават грамоти. Но с времето хората стават все повече, сплотяват се и заживяват в приятелски колектив. Сега са заедно и в делник, и в празник.
Днес ФТК „Хорце" наброява повече от 100 души, още толкова са преминали през годините, но всички са обединени около едно – любовта към танца, към българските традиции, към хóрата и хорáта.
Танците и хорáта

Първото хоро, което любителите разучават, е добруджанска ръка. Постепенно навлизат все по-дълбоко в необятната съкровищница на българския фолклор. С упорит труд, много репетиции и десетки разучени хора съставът започва да излиза на сцена с красиви и завладяващи хореографии.
Грамотите и наградите следват лавинообразно. В първите три години „Хорце" неизменно печели награда във всеки конкурс, където участва.
Днес репертоарът на „Хорце" наброява повече от 60 автентични български хора, като голяма част от тях са доразвити и разработени.
Хореографът
Севдалина Атанасова се занимава с български народни танци от 1976 година, когато постъпва в самодейния състав към Профсъюзния дом на културата, с хореограф Христо Христов. Там е в продължение на 9 години, а от 1991-а до 2010 година е танцьор в Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа".
През март 2010 година основава Фолклорен танцов клуб „Хорце", където започва да предава наученото през годините, с усет и талант на хореограф, който завладява хората.
През 2013 година получава покана от кмета на Бранище Димитър Димитров да бъде ръководител и хореограф на танцовия състав към читалището. Кметът Димитър Димитров е радетел за българския фолклор и прави всичко възможно фолклорът и българските традиции да присъстват на всеки празник в селото, а танцовият състав е участник в редица фестивали и конкурси в цялата страна.
Севдалина Атанасова е завършила българска народна хореография във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър".
Член е на сдружението на хореографите в Добрич към Съюза на музикалните и танцови дейци.

Наградите
Още с първото си качване на сцената, „Хорце" печели най-голямата награда – наградата на кмета на Разград на „Капанска китка" 2011. Успехите следват един след друг - награда на журито и за най-атрактивна група на Фолклорен фестивал "Златната липа"- с. Николово, област Русе; първо място от Дебрене, втора награда от „Море от ритми" Балчик.
2012 година също е много успешна – първо място във Варна, второ място на международен фестивал в Охрид, Македония, първа награда от „Море от ритми" и трето място на „Мизия танцува" Плевен.
През 2013 година „Хорце" получава наградата за най-оригинално хоро на „Русчуклийска среща" в Русе, както и трето място за надиграване по двойки. Следва трето място за цялостно представяне на „Болярско надиграване" във Велико Търново, втора награда за цялостно представяне от „Убре, дебре" Варна, и първо място за разработено хоро.
През 2014 година „Хорце" завоюва второ място за цялостно представяне на „Русчуклийска среща" и първо за надиграване по двойки. На „Мизия танцува" клубът печели второ място за най-стилно хоро.
Международното участие на ФТК „Хорце" е на фестивали в Берлин /Германия/, Охрид /Македония/, Прага /Чехия/ и Паралия /Гърция/.
Благодарност
В тържествени моменти винаги е време за равносметка и благодарност.
Севдалина Атанасова благодари специално на двама души – сегашният хореограф на Ансамбъл „Добруджа" Христо Христов, който я запалва по танците и я приема в състава към Профсъюзния дом на културата, както и на покойния Здравко Даскалов, който е хореограф в първите й години в ПФА „Добруджа". Христов ме направи танцьор, а Даскалов ме направи професионалист, признава Атанасова.
Всичко научено от тях тя се опитва да предаде и в залата, макар хората, с които работи сега да са далеч от професионализма в танците. Но с повече желание, усърдие и трудолюбие се получават страхотни резултати.
Невероятно е как човек, който дори не е стъпвал вярно на право хоро, след известно време, може да танцува и най-бързите и трудни шопски танци, споделя с удовлетворение хореографът.
Благодаря ви за вдъхновението, което ми давате, за разбирането и критиките, за радостта и тревогите, които споделяме и които ме подържат жива!, изказва благодарност към всички танцьори в клуба Севдалина Атанасова.

ИА Добруджа