Възстановяват царските църкви в Плиска и Велики Преслав

10 хил. лв. са дарени от крупен шуменски бизнесмен

Национална благотворителна кампания събира средства за възстановяване на Голямата базилика и Източната крепостна стена с порта на Вътрешния град в първопрестолна Плиска и “Златната” църква във Велики Преслав, пише topnovini.bg.

Кампанията набира средства още за възстановяване на двореца на Асеневци на Трапезица във Велико Търново и Крепостните стени и четирите манастира "Св. Николай Чудотворец", "Св. Апостоли"," Св. Кирик и Юлита" и" Св. Иван Предтеча" в Созопол.

Само за 18 часа от стартирането на кампанията са събрани над 12 400 лв., като

10 хил. лв. са дарени от крупен шуменски бизнесмен

чието име обаче за момента се пази в тайна. Той е успял да привлече за каузата още десетима местни представители на бизнеса, които се очаква също да дарят средства.

За възстановяване на средновековните архитектурни паметници са необходими 15 млн. лв. Половината от сумата – над 7 млн. лв., ще е необходима за реставрацията на Голямата базилика в Плиска, сочат първоначалните разчети.

Инициативата е на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. “Идеята за възстановяване на обектите е още от 2001 година. Мисля, че вече дойде времето за нейното реализиране. Последните години в България започна реставриране на историческата ни памет, защото се хвалим, че имаме много паметници и сме на трето място в Европа, но 95% от тях са дошли до наши дни изравнени със земята, поради характера на ислямската цивилизация, която е владяла страната в продължение на пет века”, коментира проф. Божидар Димитров и добави, че на първо място трябва да се мисли за възстановяване на историческата ни памет.

Развитието на културно-историческия туризъм е сред основните цели

на възстановяване на средновековните сгради на българската държавност. “Шумен е разположен между морето и планината и възможностите за обичаен туризъм са ограничени. Регионът обаче разполага с несравними възможности за развитие на културно-историческия туризъм, който може да дава поминък на хората целогодишно”, аргументира се известният историк.

Божидар Димитров подчерта също, че изградената пътна инфраструктура и автомагистрала “Хемус” улесняват достъпа до старопрестолните градове, които

могат да привличат туристи от регионите на Варна и Добрич

които годишно посрещат близо 5 млн. почиващи от страната и чужбина.

Патриотичното възпитание на младите поколения е третата основна цел, която трябва да се постигне с възстановяване на средновековната слава на България.

Четирите исторически паметника, избрани за възстановяване, са върховите постижения на българското средновековие. “По-големи и по-хубави от тях по нашите земи няма”, категоричен бе проф. Божидар Димитров и допълни, че в България има над 6000 паметника, включително и Шуменската крепост, но те не могат да се сравняват с Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и морската столица на България през средновековието - Созопол.

Крупни бизнесмени от четирите региона са изразили готовност да се включат в благотворителната кампания за набиране на средства и предстои да се учредят местни организации в подкрепа на благородната инициатива.

Въпреки, че идеята за възстановяване на знаковите сгради от средновековието се лансира още през 2001 година, тя има своята мистична предистория. Преди години пророчицата Ванга кани проф. Божидар Димитров да се срещнат. Ученият не вярва в способностите на гадателката, но въпреки това отива при нея. Тогава Ванга му казва, че

България ще се оправи, когато се възстанови Голямата базилика в Плиска

която историците наричат “майката на всички български църкви”.

Премиерът Бойко Борисов също е прегърнал идеята за реставрацията на средновековните паметници и лично се е ангажирал с намирането на средства.

Всички желаещи да дарят пари за възстановяване на Голямата базилика и Източната крепостна стена с порта на Вътрешния град в първопрестолна Плиска, “Златната” църква във Велики Преслав, дворецът на Асеневци на Трапезица във Велико Търново и Крепостните стени и четирите манастира "Св. Николай Чудотворец", "Св. Апостоли"," Св. Кирик и Юлита" и" Св. Иван Предтеча" в Созопол могат да преведат средства по банкова сметка – “Юробанк И Еф Джи България” клон София IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01 BIC код: BPBIBGSE.

Идеята е средновековните сгради да се реставрират с естествени материали

от кариерите които са ползвани в миналото, по данните на археолозите, планове, гравюри и съчинения на антични и средновековни автори достигнали до наши дни.

Голямата базилика в първопрестолна Плиска е най-голямата християнска църква в Европа през средновековието. Тя е дълга 99 метра, а широчината и е 30 метра. Храмът е с 20 метра по-дълъг от църквата “Св. София” в Константинопол, катедрален храм на Вселенската патриаршия и храма “Сан Пиетро”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век. Голямата базилика в Плиска е построена върху по-ранна църква, археолозите вече са доказали безспорно, че още преди покръстването в първопрестолния град е имало голям християнски квартал.

Голямата базилика в Плиска е изградена от огромни бели варовикови квадри, като камъкът е добит от кариерите в село Кюлевча. Край църквата, на голяма площ, е развит манастирски комплекс и Архиепископска, а след 917 година, Патриаршеска резиденция. В манастира археолозите са открили скрипторий за производство на книги на старобългарски език. С тези книги мисионери-монаси на манастира са покръстили през ІХ-Х век народите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Сърбия.

Храмът и първопрестолния град са унищожени от османските завоеватели в периода ХІV-ХV век. Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и за строежа на жп линията Русе-Варна по времето на Мидхад паша.

"Златната" църква във Велики Преслав е изящен храм с уникален кръгъл план, построена във Вътрешния град във втората ни столица.

Наречена е златна, защото е запазен спомен, че куполите и са били позлатени.

Издигната е по времето на цар Симеон и вероятно е била семейна църква на Симеоновия род, тъй като в нея е открит гроб, на който пише: Гроб на Петър. Предполага се, че в този гроб са положени тленните останки на цар Петър. И тази църква е разрушена от османските завоеватели след 1396 г. През 1640 г., според католическия епископ Петър Богдан, на територията на древния град са работили над 100 варници, които превръщали мраморните украси на църквите и дворците в първокачествена вар.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"