Въпреки че 40% от учениците на 15 г. са под критичното ниво на четене, с повишаването на грамотността няма да се бърза

В учебниците и програмите по български език е включена твърде много граматика, която затормозява децата и не помага за тяхното ограмотяване. Така на практика учебниците не приобщават, а отблъскват децата от българския език и литературата. Около тази теза се обединиха езиковеди по време на двудневна кръгла маса, посветена на българската реч, която се провежда в Софийския университет. 
Те дадоха за пример теста по български език и литература от националното външно оценяване за VII клас, където учениците трябва да отговорят на въпроси, които предполагат механично запаметяване. Проблемът е, че дори да знаят кое е подчинено подложно изречение или какво е пълен или кратък член, няма да реагират на надпис: "Магазина ще отвори след 5 минути", смятат преподаватели по български език.
Към учебниците и програмите в училище периодично има критики, тъй като материалът е остарял, учебниците са претъпкани с ненужна информация, а учениците не умеят да общуват, да работят в екип, да решават проблеми или да мислят критично. Тези констатации постоянно се припомнят и в международните изследвания за грамотността, в които българските ученици са далеч под средните нива.
Въпреки че 39.4% от българските ученици на 15 г. са под критичното ниво на четене (по данни на PISA 2012), в стратегията за повишаване на грамотността този проблем ще се решава, без да се бърза. В документа е предвидено първо МОН да изготви различни анализи, които ще са готови през 2016-2017 г. Например ефективността на посещение на задължителната предучилищна подготовка ще бъде оценена едва през 2017 г. Също за 2017 г. са предвидени всички дейности за квалификацията на учителите. Като мярка номер 1 е предвидено създаването на медиен план, който ще популяризира предимно инициативи за четене, част от които вече съществуват. 
"Тази стратегия е пример за писане на документи, в които има само хвърляне на думи, заиграване с болезнените проблеми на нацията като грамотността на нацията", смята преподавателят от Пловдивския университет Борислав Борисов. "Стратегията няма да повиши грамотността, защото четенето не е самоцел, но в документа е превърнато в самоцел", коментира и доц. Красимира Алексова от СУ.
През 2016/2017 г. трябва да започне ефективното прилагане на новия закон за училищното образование, което означава до този момент министерството да е изготвило, пуснало за публично обсъждане и одобрило новите учебни програми и 18-те държавни стандарта за образование. В момента в парламента за трети път е внесен проектозаконът за училищното образование на ГЕРБ, който в близките дни ще се обсъжда на второ четене. Окончателното му гласуване ще даде шанс най-накрая да се приемат нови учебни програми, а след това и нови учебници. От години в тях промени не се правят въпреки обществения натиск и постоянните критики. Например програмата по български език и литература за първи клас е одобрена през 2001 г.
Според езиковедите английските думи не застрашават българския език. Думи като айфон, айпад, таблет не са заплаха за езика ни, но големият проблем е свързан именно с ниското познаване на родния ни език и с невъзможността на много голяма част от населението да използва думи от него, смятат специалистите.