Ще погасява заема, взет заради КТБ, и по-високия бюджетния дефицит

България изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята си като емитент, изненада инвеститорите и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината, пише "Капитал". Заемът бе изтеглен на три транша, с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%, по предварителни данни към 17:30 ч. в четвъртък. Финансисти определиха резултата като успешен за България, но не крият изненадата си от това, че правителството не изпълни първоначалните си намерения да вземе заемите на два пъти през годината. Според тях, ако дългът беше взет чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат и още по-изгодни условия. Факторите за успеха на емисиите сега са няколко - лихвите по света са рекордно ниски и има жажда за риск и за по-доходни инструменти, както и високата ликвидност у инвеститорите заради политиката на централните банки. Новият дълг ще се използва за рефинансиране на стари задължения и за покриване на бюджетен дефицит. До края на деня от Министерството на финансите отказваха всякакъв коментар и обещаха такъв, след като приключи цялата процедура.

Бързо и ударно

Емитирането на облигациите беше направено в последния ден на роудшоуто в чужбина. То започна в понеделник и премина през Лондон, Париж, Мюнхен и Франкфурт. Още след първия ден на срещите с инвеститори стана ясно, че България ще предложи за записване книжа в три матуритета: 7, 12 и 20 години, което бе прието добре от участниците на пазара, тъй като няма да доведе до струпване на падежи и ще тества интереса на международните инвеститори към по-рискови (дългосрочни) облигации.

Подаването на поръчки за записване на книжата е започнало в четвъртък сутринта, разказаха дилъри, участвали в процедурата. На старта бе обявено, че правителството ще търси доходност на базата на mid swap (стандартен лихвен бенчмарк) плюс надбавка от 195 базисни точки, 225 базисни точки и 260 базисни точки за трите вида ценни книги (тя се влияе от рисковата премия, съобразно кредитния рейтинг на емитента, който е Baa2 по Moody's, BB+ по S&P и BBB- по Fitch). Това се равняваше на доходности съответно от 2.3%, 2.9% и 3.4% при трите заема. По 10-годишни ДЦК на вътрешния пазар например държавата последно се финансира при около 3%, а преди 2-3 години по външните емисии лихвите бяха около и над 4%, което също е доста ниско ниво. Например погасените през януари облигации, емитирани преди повече от 10 години за замяна на брейди дълга, бяха с лихва от над 8%.

Заради големия интерес и подадените поръчки за над 5 млрд. евро към 14 ч. емитентът, посъветван от мениджърите си Citibank, HSBC, SG и Unicredit, е поискал намаление на доходността с 0.05%, потвърдиха дилъри и добавиха, че при затварянето на процедурата предварителните данни са били за одобрени поръчки за 1.25 млрд. при 7-годишните еврооблигации, 1 млрд. евро 12-годишни книжа и 850 млн. евро при най-дългите инструменти, които ще падежират през 2035 г. Така общата сума на емитирания дълг достига 3.1 млрд. евро, което е почти на тавана на допустимия нов външен дълг за годината от 3.5 млрд. евро и е най-големият заем, теглен наведнъж от България за годините на прехода. Най-големият досега бе изтегленият през лятото на миналата година за 1.4 млрд. евро.

Успех, но с резерви

Според експерти от финансовите пазари интересът към предлагането на български еврооблигации е бил сериозен, като в най-късия сегмент, при 7-годишните облигации, основно са се конкурирали офертите на банките. При по-дългосрочните книжа заявките са били основно от пенсионни фондове и институционални инвеститори и там презаписването е по-ниско. Предлагането не бе ограничено за участниците от България и те са били активни в подаването на поръчки, като предстои да се разбере каква част от новите облигации ще им бъдат разпределени.

В мненията си експертите са категорични, че предлагането на български дългови книжа е преминало успешно, но въпреки това не крият и резерви към решението да се тегли всичко наведнъж. "Издаването на тези книжа се прави при възможно най-благоприятните условия за всички времена", смята Емил Аспарухов, началник управление "Трежъри и капиталови пазари" на Банка ДСК и уточнява, че сутринта, в която започна пласирането, германските облигации постигнаха нови рекордно ниски доходности и това се отрази върху всички останали инструменти, измерващи фиксираните лихви за дълги периоди. "Минусът за мен е това решение, да се направят трите емисии наведнъж. За мащабите на България тези 3.1 млрд. евро са огромна сума", смята експертът.

Подобни съмнения изказват и други колеги от дилърските отдели на банките, според които половината от дълга можеше да се пласира през септември. И тогава щеше да продължава програмата на Европейската централна банка по изкупуване на правителствени облигации, а Федералният резерв на САЩ вече обяви, че няма да предприема повишение на основните лихви до края на годината, тоест обстановката е предвидима и щеше да продължи да е благоприятна. Специалистите обръщат внимание и върху това, че презаписването на българските еврооблигации е около два пъти, което е добър знак, но несравним с постиганите презаписвания от 3, 5 и даже 10 пъти на емисии, предлагани от държави от региона със сравним с българския кредитен рейтинг. Освен това поемането на толкова голямо количество дълг отвън означава, че вътрешният пазар на държавни ценни книжа (ДЦК) ще бъде практически блокиран до края на годината - от началото. Ето защо експертите заключават, че пласирането на дълга е успех, но оптимизмът от това не трябва да е прекален, а умерен.

За какво ще се ползват парите

С паричните постъпления финансовото министерство ще може да погаси мостовия заем към четирите международни банки, отпуснали 1.3 млрд. евро през декември за справяне с последствията от кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) и по-високия от планираното бюджетен дефицит. Дългът към Citi, HSBC, SG и Unicredit е 6-месечен, но с опция за удължаване с една година, която най-вероятно няма да бъде използвана. Излизането на България на международните пазари е тест за инвеститорското доверие и риска, който те виждат в държавата. Остава обаче основният проблем - държавата рефинансира стари задължения с нови, паралелно с трупане на нови дефицити, вместо да прави истински реформи, които да осигуряват условия за растеж и оттам излишъци, с които да покрива задълженията си.