Председателят на УС ще прибегне до този ход, когато клубът си стъпи на крака

Председателят на УС ще прибегне до тази мярка, щом клубът си стъпи на крака

Иво Тонев възнамерява да покани Наско Сираков да се завърне в Левски. Това сензционно разкри председателят на Управителния съвет в интервю пред TV+. Той говори по различни теми, свързани със „синия” клуб.

Eто интервюто:

– Господин Тонев, какви са причините Левски да се намира във втората шестица на първенството?

- Това вече се коментира. Едва ли има човек, на който да не му е ясно, че натежаха точките, които Левски загуби през есента – най-вече срещу отборите от втората шестица. Безспорно това повлия най-много за това Левски да се класира на седмо място.

– Защо тимът се срина и стигна дъното в своята история?

– Едва ли точно аз трябва да коментирам това, което се случва в последната година и половина. Бях се отдръпнал от клуба и се занимавах изцяло със строежа на Сектор „А“ на стадион “Георги Аспарухов”. Не се интересувах какво се случва вътре. Наблюдавах някои процеси, но отстрани, затова не мисля, че е редно и коректно да коментирам.

– Съжалявате ли, че приехте предизвикателството „Левски“?

– Зависи от гледната точка. Зависи дали говорим за завръщането ми сега през януари или за преди три години, когато дойдох в клуба. Много са различни нещата. Сега приех да се върна, защото знаех колко е тежка ситуацията и го приех като предизвикателство. Всъщност, предполагах колко е тежка. Когато започнахме да заседаваме в Управителния съвет, се сблъсках с някои неща, за които не знаех. Не предполагах, че е чак толкова тежко. Чисто финансово имам предвид.

– Как ви звучи определението “силният човек в Левски”?

– Без да обиждам вашата гилдия, но това са журналистически епитети. Като че ли обичате да слагате такива етикети, които впоследствие да създават напрежение на различни нива. По никакъв начин не се смятам за силния човек в Левски. За мен силното звено в клуба трябва да бъде Управителният съвет. И Баждеков, и хората от тръста “Синя България”, и Националния клуб  на привържениците. Това трябва да бъдат хората, които да бъдат считани за силни в клуба, а не един човек. Мина времето според мен, в което Левски да бъде управляван еднолично и един човек да взема решенията в клуба. В момента нещата са разделени по начин, който на мен ми се струва правилен и професионален.

– Кое е най-трудното за вас в тези три години, откакто сте на „Герена“?

– Е, безспорно най-трудно беше миналата година през февруари, когато беше спрян за 20-30 дни Сектор „А“. Този период беше много труден за мен и в личен план, свързан и с други неща. Това дойде като капак на всичко останало. В крайна сметка се появи тази фирма, която дойде в труден момент и се съгласи да работи. И от другия сезон Сектор „А“ трябва да приема публика.

– Това ли е най-голямото разочарование?

– Не, най-голямото разочарование е изпуснатата титла. Купата беше тук, на стадиона. Не е тайна, че по това време практически сам ръководех клуба. В рамките на 10 дни играхме финал за купата на България, победихме Лудогорец в изключително емоционален мач. Трябваше само да узаконим шампионската титла. Купата беше в тунела, от суеверие не отидох да я погледна. Без Славия да имат удар в нашата врата за 90 минути, ние си вкарахме автогол и изпуснахме титлата. Давам си сметка, че съм допуснал и аз грешки, за да се стигне до това. Сега от дистанцията на времето знам какво трябваше да направя. Аз още на следващия ден подадох оставка. От 2009 година не бяхме стигали нито до финал, нито до шампионски мач, смея да твърдя, че имахме и много добър отбор. С максимум три попълнения през лятото Левски щеше да бъде конкурентен на всякакво ниво. За съжаление се взе решение да бъдат освободени голяма част от играчите. Взеха се играчи, които сега не мога да коментирам дали са били добре гледани. И ние допуснахме грешки с някои играчи, които привлякохме.

– Мнозина ви очакваха на “Герена” като месия, който ще реши проблемите на клуба. Готов ли бяхте за това?

– В първите месеци виждах във всички жажда за успехи. За Левски дали си втори, трети или пети не е важно – единственото важно е да си първи. Моят стил на работа е малко по-различен. Човек трябва да бъде малко по-скромен, по-малко да говори, повече да работи. Малко като че ли ме завладя емоцията, манията за големия клуб с голямата история. Това малко ми притъпи сетивата, бях толкова убеден, че ще победим Славия… Да кажем, че можех да направя някои други неща, с които да създам по-добра организация около отбора, по-добра дисциплина в последните два-три дни. С Боримиров като спортен директор и с Митов като треньор се стремяхме да държим мотивацията на ниво до края. Струва ми се, че все пак можех да направя повече, да работя, както винаги съм работил – хем твърдо, хем здраво стъпил на земята. Като че ли и аз се повлиях от емоцията и от твърде голямото самочувствие, което винаги го е имало в Левски. А то е основателно с оглед на историята, на публиката – Левски е най-великият клуб на България.

– Сгрешихте ли, когато взривихте сектор „А“?

- Не, не съм сгрешил. Ако днес трябва да взема такова решение, пак бих го взел. Ако има някой, който е понесъл най-много удари, това съм аз. На всичкото отгоре ми коства много в личен план – има много неща, които са невидими за хората. Не се правя нито на герой, нито на мъченик, хората около мен знаят какво ми е. Няма как да искаш да си сериозен отбор и да играеш на стадион, който е строен преди 50-60 години. Сектор „А“ беше пред разпадане. Имахме много сериозни опасения, трибуната се нуждаеше от много сериозен ремонт, който в никакъв случай нямаше да излезе по-малко от 3-4 милиона лева. Няма никакъв смисъл да правиш ремонт на едно много старо съоръжение за такива пари. Приблизително 12-14 милиона струва изграждането на нов сектор „А“. ОК, разликата в сумата не е малка, но градиш нещо ново, нещо модерно, което да прилича на стадионите в Германия, в Англия, във Франция, в Италия. И аз съм убеден, че хората, когато влязат на стадиона наесен, живот и здраве, ще видят каква е разликата. Когато се качиш на последния ред на сектор „А“, си даваш сметка, че останалите сектори са наполовина по-ниски, а централният е на 5 метра от терена. Колкото и да сме завистливи, злобни и лоши хора, аз съм убеден, че хората ще оценят това, което съм направил, при това сам. Както съм казал и преди, Левски не е дал и една стотинка за този сектор.

– Защо не се сработихте с Наско Сираков?

– Аз не мисля, че не сме се сработили. И до днес се чуваме по телефона. Аз му звънях няколко пъти, той ми звъня няколко пъти. Това, което се насади като впечатление за много сериозен конфликт между нас, по-скоро дойде от няколко медийни изяви на неговата съпруга. Аз с Наско имах много сериозен разговор, за който настоя Батков, бяхме в неговата къща, говорихме два часа. Казахме си много работи като мъже, той е много по-голям от мен. Той е човек, на който съм се възхищавал като футболист и като ръководител след това. Учил съм се какво правеше в Левски, когато с Мъри Стоилов успяха да изградят един силен отбор и отлична атмосфера. От този момент аз не съм имал проблеми с него. Уважавам Наско и с радост бих работил с него. Говоря съвсем сериозно. Първото и най-важно нещо Левски да си стъпи на краката финансово. Когато това се случи, аз лично ще разговарям с Наско и ще го поканя да се върне. Всички хора, които могат да бъдат полезни на Левски, трябва да бъдат тук, да бъдат заедно. В това число включвам и Андрей Желязков, и много други хора.

– Тръгна ли си обиден Христо Йовов?

– Не съм разговарял с него на тази тема. От това, което видях, мисля, че да – и с право. Според мен той не беше готов да ръководи сам Левски.