„Многострадалната Геновева“ става най-играната пиеса през Българското възраждане

Международният ден на театъра е основан във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 г. Думата „театър“ произлиза от гръцки и означава „място за зрелище“. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор — елемент от един безкраен диалог. Театралните жанрове са комедия, трагедия, драма, музикален театър, куклен театър и театър на абсурда.

Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен на 15 август 1856 г. Това е комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, който по това време е учител в Шумен. През същата година на 12 декември читалището в Лом организира театрално представление на мелодрамата „Многострадална Геновева“, която е преведена от Павел Тодоров и изведена от пиесата „Геновева“ на Кристоф фон Шмид. В ролята на Геновева играе Кръстю Пишурка. След представлението артистите са арестувани от турските власти. Съдържанието ѝ е известно и от романа на Иван Вазов „Под игото“. „Многострадалната Геновева“ става най-играната пиеса през Възраждането. В края на годината пак в Лом е поставена и пиесата „Велизарий“ на К.Х. Траудцен.

Първото оригинално драматургично произведение в българската литература е „Ловчанският владика или беля на ловчанският сахатчия“ от 1857 г., написано от Теодосий Икономов и издадено през 1863 г. За съжаление то никога не достига сцената. На следващата година излиза „Малакова“, комедия от П. Р. Славейков. Пиесата е поставена в Цариград, Русе и Пловдив при голям успех. През 1870 г. излиза „Изгубена Станка“ от Богдан Манчов по повестта на Илия Блъсков.

Голямо значение за създаването и развитието на българския театър има Добри Войников. Комедията му „Криворазбраната цивилизация“ се счита за най-добрата комедия до края на XIX век. Популярна творба става и “Иванко – убиецът на Асеня” от Васил Друмев.

Българският театър е рожба на Възраждането. В началото на ХХ-ти век се откроява името на Гео Милев като писател и режисьор, който се старае да наложи импресионизма в областта на театъра и литературата. Той пише и няколко книги на тема театрална драматургия, в които обяснява виждането си за новия български театър. През 1904 г. драматичната трупа „Сълза и смях" става Български народен театър, с което се слага началото на професионалния театър в България.

Според историята на театъра в Европа той се разделя на – Античен театър, Средновековен театър, Ренесансов театър и Съвременен театър.