Коментар на гл.ас. д.р Чавдар Стоянов, доктор по европейско, международно и международно наказателно право

След тримесечна пауза Цветан Василев пак проговори. Вече му стана навик да си комуникира с България или чрез интернет сайта си, или чрез избрани и проверени журналисти, които да му задават правилните въпроси. Други въпроси той не иска да чува, камо ли да им отговаря. Очаквано Василев дежурно изпя старата си песен: КТБ е умишлено доведена до фалит, преди това работела добре, била иновативна, контролирала е бизнес за 2 млрд. евро. Според него банката я били съсипали други хора, които искали да им прехвърли безвъзмездно активите.

Очевидно освен за модела "Василев", който вероятно ще влезе в учебниците за това как не трябва да се банкира, Цветан Василев ще внесе иновации и в психологията и криминалистика и криминологията. За това как обвиняем може да върти на пръста си цялата държавна машина, да дава необезпокояван интервюта от луксозен хотел, само на 500 км от очакващата го българска прокуратура, да настоява за видеоконферентен разговор със следствието и да се обижда, когато не му го дават, както и да навива като латерна една и съща теза - за своето очевидно величие и за тоталното падение на държавните органи и това на своите лични врагове.

Важното в случая е какви са фактите. Налице е повдигнато обвинение спрямо него за извършено тежко престъпление. Дали е основателно или не, това ще решава съдът в обозримото бъдеще. Повечето обвиняеми казват, че не са извършили това, за което ги преследва държавата, а според вече осъдените затворите са пълни с невинни. За това поведение психолозите си имат своето логично обяснение.

Поведението на Василев обаче разкрива някои специфики. Първо, той се укри в чужбина, още преди някой да го е потърсил. Оттам говореше. Второ, след затварянето на банката каза, че непрестанно работи за нейното спасяване и публично заяви, че ще се върне в България. Спасяване не последва, нито връщане. Говоренето продължи. Трето, след като не се върна, а междувременно държавата го потърси за някои отговори, се наложи прокуратурата да го издирва с червена бюлетина чрез Интерпол и така се компрометира окончателно. Но не спря да говори. Четвърто, установи се в Сърбия, но каза, че няма да се върне. Пето, постоянно е обзет от мисли, че някой иска да го унищожи, включително физически, въпреки че българската и австрийската прокуратура категорично отхвърлиха тези негови съмнения. Откакто е затворена КТБ, Василев не е спрял да говори. Какво обаче всъщност казва това негово постоянно говорене. Абсолютно нищо. То е равно на гузно мълчание.

Василев не говори защо почти всички раздадени кредити от КТБ са към свързани с него дружества, управлявани от подчинените му секретарки, шофьори, бодигардове. Не казва защо те на свой ред дават заеми на други, те - на трети, докато парите потънат в актив, с краен собственик офшорна фирма, а към КТБ този актив не е заложен. Не говори защо никоя друга нормална банка не прилага неговата система на SPV-та, както вече нарича фирмите си бушони. Не обелва дума за това защо отричаше, че изобщо познава тези дружества, а сега се оказа, че е техен краен собственик. Не говори за това, че тези активи не могат вече да се контролират от КТБ, защото се е погрижил да скъса връзките между раздадените кредити и собствеността.

Напротив, в представите му КТБ "контролирала" активи за 2 млрд. евро. Само че вероятно ги е контролирал той, защото си е мислел, че КТБ и "аз"-ът му са едно неразривно цяло, което не може или не бива да бъде разделяно.

А всъщност държавата и българите се интересуват от Василев само, за да понесе своята отговорност и да каже защо отклони парите им с "иновативните" си методи. В този смисъл думите на министър-председателя, произнесени нееднократно по различни телевизии, че са необходими национални усилия и единство за справяне със ситуацията, има държавническа мъдрост.