Продавачи лъжат за нашенски домат, за да привлекат купувачи

На пазара в момента няма никакви български зеленчуци с изключение на краставиците. Това твърдят родни производител, пише "Стандарт". Оранжериите не произвеждат. Те ще започнат, когато разходите спаднат, казва Елена Герганова, търговски директор на "Гимел" АД. "Табелка с надпис "български домат", върху която и да е стока, е абсолютна лъжа на някой някъде по системата. Единствените български домати, които се предлагат сега, са нашите биодомати", казва Герганова. Според нея лесно може да се хванат лъжците, като се осъществи контрол. "Да се отиде на сергията с т.нар. български домати и да се изземат всички прилежащи документи, а ако те са закупени от борса - да се стигне до клетката, от която са взети и после да се стигне до производителя, на когото да се направи ефективна проверка. Тази проверка може да се направи само с очи - да се види има ли или няма истински български домати. Проверката трябва да продължи, като се влезе в българската оранжерия, произвела тези домати, и се види какво количество е произвела, че да ги има масово по сергиите", препоръчва Герганова.
Проверка на "Стандарт" показа, че търговци на едро и на дребно си прехвърлят топката за произхода на стоката си. На кашоните с домати има различни надписи за произхода - гръцки, испански, турски и български. "Купихме зарзавата от борсата, там ни казаха, че доматът е български", казва продавач в квартален магазин.

"Продават чужди домати за родни с цел да се привлекат повече купувачи, защото българският домат е по-търсен и желан. Родният домат е хубав и вкусен, но се отглежда по-трудно и не е рентабилно производството му", казва Петър Петров, производител от Северна България. Вносът - нелегален и легален, удря сериозен шамар на родните производители. "Заради ембаргото в Русия стоката от страни от Европейския съюз се изсипва у нас, а ние не сме конкурентоспособни", твърди председателят на Сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. Годината е студена и влажна, много собственици на оранжерии харчат доста средства за отопление на помещенията. Това пък оскъпява продукцията. "В момента има испански домат на 1,50 лева за килограм. Български домат ще има по пазарите след 10-15 дни, но няма как да струва толкова евтино. Най-страшно ще е в сезон пик през май и юни, когато ще има реколта, но ще е трудно да я реализираме при този наводнен със стока от ЕС и трети страни пазар", смята Кафтанов. Другата лоша новина е, че отново е зачестил нелегалният внос. "Не може да се продава домат от Гърция за 70-80 стотинки за килограм по това време на годината, ако стоката е с документи и е редовно вкарана тук", допълва зеленчукопроизводителят.

Герганова също потвърждава съмненията му. "Имаше една мярка - пломбираха всички камиони с плодове и зеленчуци, които влизаха на територията на страната ни. Тя беше изключително работеща и благодарение на нея до голяма степен се минимализира черния внос на нискокачествени и непроверени продукти. Тази мярка обаче от два месеца е спряна и ние вече усещаме нерегламентиран внос на плодове и зеленчуци на родния пазар. Не знам защо е спряна, но тя бе една от най-успешните мерки досега", казва шефката на "Гимел". И добавя: "Имаме нужда държавата да застане и да каже - да, ние сме проверили, можете да се доверите, това са българските производители".

Българинът е патриот, но трябва да си върне доверието

Елена Герганова, търговски директор и член на СД на "Гимел" АД

За масовия българин биопродуктите са малко по-трудно достъпни. Цената на крайния биопродукт не е висока, защото производителят така е решил, а защото себестойността му е двойно по-висока. Така е не само у нас. Биопроизводството в цял свят е с два пъти по-ниски добиви и много по-високи разходи - има много ръчен труд, разходи по сертифициране и т.н. Но потреблението на биоплодове и зеленчуци у нас расте с всяка изминала година. От 2007 г., когато стъпихме на родния пазар досега, бележим постоянен ръст в продажбите, защото все повече българи обръщат внимание на качеството на продуктите, които консумират. А биопродуктите са най-качествените. Ако ние пазаруваме ефективно и купуваме само колкото ни трябва, а не повече, защото е на промоция, цените на биопродуктите няма да са ни високи. Пречките пред биопроизводителите са от различно естество, но най-трудно е самото производство, което изисква сериозно ноу-хау и голяма воля. Не всеки се решава на това. Новото правителство гарантира, че ще обърне по-голямо внимание на биопроизводителите. Но тук има два аспекта - биопроизводители, които влизат в конверсии, и реални, които не получават полагащата им се помощ, тъй като се разпределя на много на брой производители. Там също контролът трябва да се засили тотално. Тук също става лесно - влиза производителят в конверсия, сертифициращият орган, отговарящ за него, взима проби, изследва и прави вторичен контрол. Тогава ще се отличат истинските био производители и ще получат подобаващото им се. Надявам се, че новото правителство ще има воля да го направи, защото дава такива сигнали. Българинът е голям патриот в магазина, с удоволствие купува и предпочита родната продукция, затова нямаме нужда от настройка. Българският потребител има нужда да му се върне доверието, че плодовете и зеленчуците, които купува, наистина са родни. Трябва в тази насока да се работи.

Кучето е заровено в сивия сектор

Петър Петров, производител от Северна България, Добрич

Огромна част от продавачите по пазарите са в сивия сектор. Всички знаят къде е заровено кучето, но никой не го казва. Тук при нас е прекъсната връзката производител - търговец и нямаме почти никаква връзка с пазарите. Не можем да бъдем едновременно и търговци, и производители. Примерно продавам произведения от мен пипер за 60 ст., а на пазара върви по 1,20 лв. Но вие, вместо да го вземете от мен за 60 ст. и да сме доволни и двамата, по веригата са наредени куп хора, които ощетяват и мен като производител, и вас, защото се оскъпява пиперът. Проблемите ни са много, като се започне от семепроизводство, което вече няма у нас, и купуваме вносни семена, работна ръка - няма. Тук при нас работят основно роми, но и те избягаха в Германия напоследък. Няма кой да работи, а и работата е трудна. Хем трудно се произвежда, хем после трудно се продава. В земеделието могат да работят много хора и така да се реши социалния проблем на правителството.

Консервни фабрики: Дайте на безработните пустеещи земи

С една стъпка държавата може да разреши два проблема, свързани с пустеещите земи и с безработицата, смятат бизнесмени от консервните предприятия в Южна България. Те припомнят, че има много хора в трудоспособна възраст и трайно безработни, които живеят в крайни и изоставени региони. Те могат да бъдат оземлени, като по този начин им се даде възможност да се превърнат в земеделски производители. На това трудоспособно население, което в голямата си част живее в малките села в планините, може да се даде поминък, коментират още представители на консервната промишленост, за която миналата година, за разлика от други браншове, е била добра. "Всичко беше добре - и реколтата, и добивът и качеството", твърдят от фабриките за преработка на плодове и зеленчуци. Те очакват тази година също да нямат проблеми. Коментират и ролята на държавата, която според тях трябва да обърне внимание на дребните производители, а не да субсидира единствено едрото земеделие.

Богдан Борисов, Национална Асоциация на млекопреработвателите

Не на шега, на 1 април вече официално се случи отпадането на квотния принцип за млякото и млечните продукти. Настъпиха много тежки времена за родните фермери и за нас, респективно. Последствията ще са тежки и трябва да се предприемат спешни мерки. Трябва да има национална субсидия за подкрепа на българските фермери. Друг начин няма, защото сме страна членка на ЕС и не може да не спазваме законодателството, тъй като няма да ни го позволят. Тяхната борба беше да се премахнат квотите, тъй като имат свръхпроизводство. Надявам се правителството ни да има добра и силна воля, за да се случи тази национална субсидия. Иначе проблемите в бранша са много - и с масирания внос на полски и други моцарели и гауди. Всекидневно алармираме за множество проблеми.

Производители на зеленчуци питат:

1. Държавата ще осигури ли контрол на границите ни срещу нелегалния внос на земеделска продукция? Не кампанийно, а постоянно да се работи срещу незаконното внасяне на зеленчуци у нас.
2. Ще има ли спешно национално подпомагане, за да се справим с конкуренцията на европейския зарзават?
3. Ще се приеме ли най-сетне закон, който да регламентира кой е земеделски производител и кой е търговец?
4. Нашите оранжерии не са в селски район, но транспортираме хора от десетки села с отдалеченост до 70 км. Не е ли логично държавата да ни подкрепи? Транспортираме над 600 човека, които не биха си намерили друга работа, а ще чакат помощи от държавата.
5. Защо в бюрото по труда в Пазарджик и Левски е пълно с безработни, които получават помощи, а ние имаме десетки свободни места и пътуваме все по-далече, за да съберем хора за работа?