Един учен и достойна личност, чиито качества и трудове ни задължават

На 82-годишна възраст почина член-кор. Проф. д.и.н. Хенриета Тодорова Вайсова, съобщават от РИМ-Добрич.

Над 50-годишната научноизследователска дейност на проф. Хенриета Тодорова допринася съществено за разширяване на познанията върху праисторията на Балканския полуостров през VІ – ІV хилядолетие пр. Хр. Благодарение на нея днес вече ясно се очертава праисторическото развитие в районите на Долния Дунав, Северна България, Добруджа и западното Черноморско крайбрежие от момента на неолитизацията им в края на VІІ хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр.
Проф. Тодорова е ръководила изследванията на редица големи праисторически обекти у нас, сред които е и Промахон – Тополница на българско-гръцката граница.
Основните й изследвания са върху неолита, енеолита и протобронзовата епоха в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие, които до 70-те г. на ХХ в. бяха непознати на праисторическата наука. На нея принадлежи откриването и проучването на неолитните култури Копривец, Цонево, Овчарово и Усое. Особено ценен е приносът на проф. Хенриета Тодорова в изследванията на най-древната култура на Добруджа. Тя ръководи разкопките на селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (5 250 г. пр. Хр. до ІХ – Х в. сл. Хр.).
Х. Тодорова е автор на много монографии, статии на български, английски, немски, френски, руски и италиански език. На нея принадлежи и първото изследване на праисторията на Южна Добруджа, намерило място в том І от многотомната „История на Добруджа”.
На ръководените от проф. Тодорова разкопки са практикували много праисторици от България и чужбина. Съществени са и приносите на проф. Тодорова за популяризиране на постиженията на българската праистория в страната и чужбина.
Проф. Тодорова е ръководител на авторския колектив на том 2. от поредицата „Дуранкулак”, издаден от Немския археологически институт – Берлин. Книгата е явление в световната археология и заслужено получи високото признание на научната общност. През 2003 г. бяха публикувани изследванията в чест на 70-годишния юбилей на ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова в специален брой на сборник „Добруджа” – издание на Регионален исторически музей – Добрич.
За изключителен принос в изследването на праисторията на Добрудж, със Заповед № 139/05.03.2003 г. проф. дин Хенриета Тодорова е вписана в почетната книга на град Добрич.
Колегията на РИМ – Добрич ще съхрани спомена за Хенриета Тодорова като изключителна жена-археолог: силна, волева, борбена, харизматична, отдадена на науката докрай. Ще я помним като научен ръководител на близо 30-годишните проучвания на Археологическия комплекс край с. Дуранкулак, включващ селищната могила на Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Високо ценим нейния принос Дуранкулак да стане еталонен за Добруджа и Долния Дунав археологически обект, популярен с най-старата каменна архитектура в Континентална Европа, с първото обработено злато от каменно-медната епоха, с най-големия и напълно проучен в света праисторически некропол от неолита и енеолита и с единственото в България изследвано върху цялата му площ прабългарско селище с некропол от ІХ – Х в.

От Регионалния исторически музей – Добрич изказват  искрени съболезнования към нейните близки и роднини!

            Поклон пред светлата ѝ памет!

Опелото ще се проведе на 17 април, петък, от 14 ч. в църквата „Св. Неделя“ в София.