Анализатори препоръчват законодателно решаване на проблема

Тежък проблем с нерегламентирания лобизъм в България отчете европейско изследване на Асоциация "Прозрачност без граници". Проучването обхваща 19 европейски държави и 3 основни институции на ЕС - Европейската комисия, пише "Сега" , Европейския парламент и Съвета на ЕС. България е с общ резултат от едва 25% от възможни 100, което ни поставя под средните 31% за наблюдаваните страни.

Анализаторите определят лобирането като "всеки пряк или косвен контакт с лица, заемащи публична длъжност, вземащи политически решения или техни представители, който се предприема от организирана група или от нейно име с цел да се повлияе върху вземането на управленски решения". Резултатите в изследването се получават въз основа на три основни показателя: прозрачност (кой, кога, пред кого и по какъв начин лобира), почтеност (етична рамка на лобирането) и равенство на достъпа до процесите на взимане на решения. По първия и най-важен показател страната ни има най-ниска оценка - едва 13%, при средна стойност от 26% за региона. Резултатът се дължи на липсата на законодателна уредба за лобистката дейност, смятат от "Прозрачност без граници". Пред нас в мрачната класация са само Унгария (8%) и Испания (10%). Утешителното е, че сочената за пример от нашите политици Германия има същата оценка като нас. Малко по-добър е резултатът ни по показателя за почтеност (25%), но пак остава под средния (33%). Най-добре се представяме по отношение на равенството до достъпа (38% при средна стойност от 33%) благодарение на предвидените механизми за обществени консултации.

Препоръките на анализаторите за България включват изчерпателното законово регламентиране на лобирането, което да обхване както занимаващите се с тази дейност, така и институциите, които попадат под нейното въздействие. Предлага се създаването на задължителни и подробни регистри за лобистите, както и въвеждането на т.нар. "законодателно досие", с което да се обхващат всички форми на влияние върху законодателния процес.

В ЕВРОПА

Шест от всеки десет европейски граждани смятат, че техните правителства са изцяло обвързани или най-малкото силно повлияни от корпоративни интереси, показва проучването. Поради липсата на законови механизми както на европейско ниво, така и в повечето изследвани страни реалният мащаб на лобистката дейност и изразходваните за нея средства не могат да бъдат оценени. Само харчовете на фармацевтичните компании се оценяват на 91 млн. евро годишно. "По-голямата част от упражняваното влияние остава скрито и неформално, налице са сериозни конфликти на интереси, а определени групи разполагат с привилегирован достъп до лицата, вземащи управленски решения. Има висок риск от нерегламентирано влияние, което при определени случаи води до драстични последици за икономиката, околната среда, публичната безопасност и човешките права", заключават анализаторите.