Априлското въстание избухва на 20 април по стар стил

През 2015 г. се навършват 139 години от Априлската епопея, припомня kmeta.bg

Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов) в Копривщица, е потушено с много кръв и зверства, но то предизвиква за първи път светът да обърне внимание на България.

Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово, чието име на предател е изтрито от паметника в местността. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни.

Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело. Неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои – с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите.

Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.