Владислав Горанов, Божидар Лукарски и Тодор Танев пък имат ниска обществена подкрепа

Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Това извод прави агенция „Алфа Рисърч” от данните от проучване на общественото мнение, проведено в периода 7-15 април 2015 г.

Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им.
Неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999 г., 42% през 2012 г. и  45% през 2015 г.).

Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат обаче и два други фактора – непрофесионализмът на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012 г. и 2015 г.) и най-вече липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – почти двойно повече или 34%).

Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че „ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.

Данните показват продължаващ ръст в личния рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов (33.4%), който се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта.

Класацията на най-успешните министри се води от Лиляна Павлова (26.3%), следвана от Петър Москов (24.3%). След тях се нареждат Томислав Дончев със спад в доверието (15.3%) и Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва (19.7%) Най-ниска обществена подкрепа имат министрите Владислав Горанов, Божидар Лукарски и Тодор Танев.

Спад на доверието от „Алфа Рисърч” отчитат най-вече при политиците в левия спектър: Георги Първанов (от 23% на 20%) и Михаил Миков (от 14% на 13%). При националистите по-значителен ръст е налице при Валери Симеонов (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов (от 13% на 16%), по-слаб при Волен Сидеров (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев и Меглена Кунева (по 14%), Божидар Лукарски (9%).

Подкрепата за лидерството на Борисов в правителствената коалиция и липсата на управленска алтернатива продължават да обуславят значима електорална преднина на ГЕРБ пред останалите политически сили, посочват социолозите.

Според експертите от „Алфа Рисърч”, единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран.

Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната.

През април спрямо януари 2015 г. основните държавни институции или запазват нивото на доверие, или губят с около 1-2% от него. Като цяло обаче обществената подкрепа остава ниска – в президента (25.6% ), правителството (22.7%), парламента (10.6%) и главния прокурор (11%).

На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.

Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори.

Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%).

Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.

Както при първото правителство на Борисов, така и при второто йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%).

Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%).

Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности, е здравеопазването (от 10% през 2012 г. до 19% към момента).

Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов – одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април.