Лавина от дюни помита частни имоти по морето

Общество

21-04-2015, 06:20

Снимка:

bg.wikipediq.org

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още не е ясно как ще обезщетят собствениците

Десетки собственици на частни имоти по морето могат да се окажат в ситуацията на инвеститорите до плажа „Корал“, на които държавата се заканва да вземе половината парцели, пише "Труд". Причината е, че в момента се изработват и влизат в сила новите специализирани карти на дюните и защитените територии по Черноморието и на места се оказва, че пясъчните образувания са превзели имоти, които са частни от години.
„Засега са готови картите на Приморско, Созопол, Несебър и Царево, където попада и плажът „Корал“, каза вчера шефът на Агенцията по кадастъра Светослав Наков. До края на май ще бъдат готови и картите на останалите селища по Южното Черноморие.
Скандал заради дюни вече избухна в Приморско, където специализираната карта очерта като дюни имоти на жители на града. Те се намират вдясно от пътя за Китен.

„Пълен абсурд. За земите имаме издадени разрешителни за строеж. Отдолу се намира даже тласкател на пречиствателната станция на града", заяви също вчера бившата кметица на Приморско Лиляна Димова. Според нея това не са дюни, а навявания на 5-10 см пясък върху пръстта. Освен това районът е урбанизиран още от 1958 година и на него е изграждана подземна инфраструктура.

Общинският съвет в града вече прие декларация срещу това имотите на хората и общината да бъдат обявени за дюни. Тя е изпратена до всички бургаски депутати и се чака някой от тях да направи парламентарно питане за проблема.
Още когато изработвахме картите, в приемателните комисии по места имаше много възражения, защото засягахме и частни терени, си спомни пред „Труд“ Валентин Йовев, шеф на Агенцията по кадастъра до 23 януари т.г. „Когато заснемахме дюните, които ни показваха експерти на екоминистерството, не знаехме върху какви терени попадат“, каза Йовев.

Ситуацията с обявяването на частни имоти за дюни стана възможна след последната промяна на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, направена през февруари 2013 г., непосредствено след скандала „Дюнигейт“ в Несебър. Тогава се оказа, че държавата е продала терен с дюни, впоследствие отреден за строеж и препродаден в пъти по-скъпо. Заради снимките на багери, разрушаващи дюни, доминираният от ГЕРБ парламент прие пълна забрана за строителство върху тях с изключение на национални и военни обекти и техническа инфраструктура. Бе решено и за година и половина да се направи специализиран кадастър на Черноморието, като в новите карти влязат дюните и защитените територии.

Друга поправка в закона, приета по настояване на еколозите, беше когато картата влезе в сила, регионалното министерство да пусне акт за изключителна държавна собственост върху дюните. Според новия член 6 ал. 8 от закона когато някъде новообразувани дюни попаднат върху имот частна собственост, той се отчуждава от регионалния министър. Тази алинея влезе в сила на 28 ноември 2014 г. - срокът, до който трябваше да са готови специализираните карти.
Още не е ясно как ще се възмездят собствениците
Все още не е решено как и с какво ще се обезщетяват собствениците на имоти, които се окажат под дюни. Законът за Черноморското крайбрежие нe уточнява реда за обезщетяване, а според експерти такива случаи по Черноморието са десетки. Нерядко става въпрос за земи, купувани на високи цени по време на имотния бум. Законът за държавната собственост ясно казва, че при отчуждаване на земи се дължи равностойно обезщетение, но и той не уточнява реда.

Онзи ден един от инвеститорите в “Корал” – шефът на „Прайм пропърти“ Сава Чоролеев, каза, че може да се обмисли върху терените да се обособят зони за общо ползване, но и в този случай собствениците трябва да се обезщетят, защото, когато са купували терените, не е имало специализирани карти и те не са били дюни.
Експерти спорят има ли дюна
Експерти на БАН и на инвеститора в къмпинг „Юг“ влязоха в задочен спор вчера има ли на това място дюни, как се образуват и може ли да се разпространяват. Това стана по време на започналата инспекция в къмпинга, на който Инвестиционен фонд „Фаворит“ започна да строи бунгала.

"Тук има дюни, но трябва да се обследва целият район. Има характерна растителност", каза доц. Антоанета Петрова от БАН. Тя обясни, че дюната е пясък, който се навява от вятъра, като може да бъде с ширина от един метър до няколко километра.

Според доктора по почвознание Денко Мошев, доведен от инвеститора, мястото, на което „Фаворит“ сложиха две бетонни плочи, е стара морска тераса, т.е. било е морско дъно. "В България има шест такива морски тераси, най-високата от които е на 80 метра. Тази е на 10-12 метра височина", каза Мошев, според който не може да се говори за дюна.
В Закона за Черноморското крайбрежие определението за дюна се състои от две изречения. Те гласят: "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни“. Според тълковния речник дюна е просто „естествен пясъчен хълм в пустиня или край брега на море“.