Изнасят анасонлийка в Турция и внасят прах за пране за жълти стотинки

С алъш-вериш на мастика не може да се забогатее, но за сметка на това реализацията е сигурна. Няма начин българската да не се продаде в европейската част на Турция, където нашата анасонлийка е предпочитана, твърдят родни търговци. "Стандарт" съобщи за масовата търговия с алкохолното питие, което в България може да се намери по 7 лева за 700 грама, а в Турция се продава по-скъпо. Ако имате осигурен купувач от ресторант или дори крайпътно заведение, печалбата ви от бутилка може да стигне до 20 лева. Ако обаче разчитате да реализирате бутилката българска мастика в складовете на едро край Одрин или на случайни купувачи, печалбата ви ще бъде между 5 и 7 лева, твърдят редовни търговци.

Алъш-веришът върви през цялата седмица, но най-силен е в събота, когато се правят еднодневни екскурзии от градове в Южна България до Одрин и Истанбул. Всеки роден турист има право да изнася до 1 бутилка. Реално обаче повечето нашенци носят по 2 и повече, а митничарите си затварят очите. "Ако започнат да ни спират за това, няма да има туристи, а нарушението е минимално", твърдят участници в екскурзиите. От турска страна също рядко посягат на наднормените бутилки с мастика. Така всеки "турист" безпрепятствено стига до Одрин, където реализацията е безпроблемна.

Интересът на търговците в Турция към нашата мастика идва основно по две причини.Първо, защото е изключително качествена и второ, защото много прилича по вкус на най-популярната турска ракия "йени ракъ". Половинка от нея не може да се намери под 50 български лева в магазин в Турция. Именно затова, особено ресторантите по-ниска категория, които са най-масовите в южната ни съседка, използват българска мастика. Дори и в Истанбул, ако не поръчате цяла бутилка "йени ракъ" вероятността да ви сервират българска мастика е много голяма, твърдят нашенци.Според Желязко Желязков, който е редовен търговец, турските митничари спират българската мастика кампанийно. "Виждал съм цели халета с конфискувани бутилки, които са наднормени, но това се случва много рядко. Партията на Ердоган подбира митничарите сред своите членове, които по традиция не пият алкохол и една-две наднормени бутилки не им правят впечатление, а това е най-масовото пренасяне на мастика от нашите търговци", твърди Желязков.Не е проблемът, че Турция ще ни изпие мастиката, нека изнасяме колкото можем. Проблемът идва, че същите търговци внасят огромни количества прах за пране без да плащат мито и ДДС.Това заяви пред "Стандарт" читател на вестника, представил се за български търговец от турски произход на име Али. След публикацията "Турция ни изпи мастиката", той се обади в редакцията с молба да се обърне внимание на вноса, който същите куфарни търговци правят на връщане. "Аз купих законно един ТИР с прах за пране от Турция, платих си митото и ДДС-то и сега срещам огромно затруднение да го реализирам, защото България е пренаситена от турски прах, пренесен чрез куфарните търговци", твърди Али. Всеки, който реализира мастиката си в Одрин или Истанбул, на връщане купува между 5 и 10 кг прах за пране или препарати за почистване. Турските се славят със своето качество и много по-ниски цени от нашите. Търговците обаче не плащат данък и дни по-късно праховете се появяват на пазарите в Димитровград и други градове на Южна България. "По този начин те убиват легалните търговци, а и българските производители", твърдят запознати.Не е тайна, че домакини от Ямбол, Сливен, Хасково и други градове на Южна България поне веднъж месечно отскачат до Одрин основно за прахове. Освен екскурзии на големи туристически агенции, те използват и малки частни микробуси. Всеки пасажер плаща по 20 лв. за транспорта. Тръгването е малко преди 6 сутринта, а в Одрин се закусва в 8 часа.След пазара следва обилен обяд на цени, по-ниски от нашите. Ако имате самостоятелен транспорт, между 3 и 4 следобед може вече да сте у дома си в Ямбол или Сливен. Търговци твърдят, че най-изгодно е в момента да се прави алъш-вериш с телешко месо, чиято цена при комшиите достига 30 лв./кг, а у нас в магазина е между 8 и 12 лева. Месото обаче трудно се пренася през граница, а митничарите не са толкова снизходителни към търговците на месо, както към тези, които пренасят мастика.