Само сътрудничество с Турция може да ни предпази от проблеми с имигрантите

Трагедията със загиналите в Средиземно море бежанци нито е първата, нито за съжаление ще бъде последната, твърди Йордан Божилов, експерт към БАН и председател на Софийски форум за сигурност. Дори международните организации не разполагат с точния брой на загиналите, тъй като много от хората тръгват към Европа и с малки лодки, които потъват. В страните в Близкия изток и в Северна Африка, които са източник на имигранти или на бежанци, ситуацията не се подобрява. Хората бягат от тях заради насилието, политическата нестабилност, липсата на всякакъв икономически просперитет и набезите от страна на терористични групи. Факторите, които пораждат миграционни потоци, продължават да съществуват и да се усилват. Как ще отговори Европа? Мерките, които предвижда Европейската комисия, са насочени към преодоляване на отделни фактори. Сред тях е времето - сега се затопля и става по-удобно за плаване. Друг фактор е трафикът на хора - вид престъпност, която генерира колосални приходи. Например 5000 евро струва превеждането от Сирия до Европа на един бежанец. Влияние оказва и липсата на каквато и да е охрана на държавните граници, както е в Либия. Мерките на ЕС са насочени към регулиране на факторите, но ние трябва да осмислим по-дълбоко и причините за миграцията. Без въздействие върху причините справянето с последствията им ще бъде изключително трудно, дори невъзможно. В мерките на ЕК се говори предимно за спиране на трафика по море - залавяне и унищожавате на кораби и т.н. В същото време не се отделя внимание на трафика по суша. Тук е огромната ролята на Турция, която с нейните мощни държавни инструменти може да ограничи потока. Освен това се задава и още една бежанска вълна от Афганистан, където след напускането на международния военен контингент ситуацията значително се влошава. Военните действия неминуемо ще родят нови бежански потоци, които обаче няма да стигнат по море до Европа, а за целта ще използват сухопътни маршрути.

Досега никога Европа не се е изправяла пред толкова масов имиграционен натиск - стотици хиляди хора за година. Всичките закони на Европа са направени за единични случаи. Дъблинският регламент, чиято същност е: "Където е влязъл бежанецът, там трябва да остане", е неприложим в тази ситуация. Затова и България с останалите страни от първа линия /Гърция, Италия и Малта/ винаги сме настоявали за равномерно и солидарно разпределение на бежанците. Идеята е човешките маси да се разпределят в страните от ЕС според нивото им на БВП, спецификите на населението, да не се допускат диспропорции и т.н. По-късно такива диспропорции ще доведат до проблеми с бюджета, натоварване на социалните системи, търкания при интеграцията, ръст на радикализацията, настройване на едни части от обществото срещу други, повишаване на криминогенната обстановка и т.н.
Страните членки обаче имат различни интереси и имиграционни политики, затова

много трудно ще се постигне консенсус

За България съществува и опасността да проникнат терористи от "Ислямска държава", идващи от Сирия и Ирак.
При нас специфичното е, че бежанският поток идва през Турция - мощна държава, която може да притисне организираната престъпност. Затова и нашата страна трябва по европейска линия да продължи да търси взаимодействие с Анкара, така че турските власти максимално да препятстват придвижването на имигрантите към нас. Миналата година беше подписано споразумение между ЕС и Турция, което предвижда южната ни съседка да контролира потоците и ще приема обратно бежанци, като в замяна турците ще могат да пътуват безвизово в Европа от 2018 г.