Промените ограничавали конкуренцията

Проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата съдържа норми, ограничаващи конкуренцията, се посочва в становище на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

От комисията предлагат на компетентните държавни органи да преразгледат подробно проекта, внесен за разглеждане в Народното събрание от група народни представители на 23 януари, и да го изменят с цел гарантиране на конкуренцията при осъществяването на адвокатската дейност в страната.

Според КЗК, проектът съдържа редица проблематични норми, които са от естество както да засегнат по неблагоприятен начин конкурентния процес на пазара на адвокатски услуги, така и да окажат вредно въздействие върху конкуренцията на други пазари. Това в крайна сметка би довело до намаляване на благосъстоянието на потребителите на адвокатски услуги.

КЗК е установила 8 сериозни проблема във въпросния проектозакон:

1. По отношение на предложението за предоставяне правомощие на Висшия адвокатски съвет да организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати Комисията счита, че това правомощие представлява бариера за навлизане на пазара на адвокатски услуги, като се създават условия за необективност при провеждането на изпита.

2. По отношение на предложението правоспособен юрист с адвокатски стаж под 2 години да може да се впише като младши адвокат КЗК счита, че нормата би могла да доведе до необосновано затваряне на пазара за срок от две години за лица, които вече притежават значителен опит и правна квалификация да извършват адвокатска дейност самостоятелно и независимо. Според КЗК необоснована бариера за навлизане на пазара на квалифицирани лица представлява и § 5 от законопроекта, поставящ по-високи изисквания за лицата, които могат да се впишат без полагане на изпит.

3. По отношение на § 22 от законопроекта, предлагащ доуточняване и разширяване на забраната за рекламиране дейността на адвоката, КЗК е на мнение, че забраната за рекламиране като цяло необосновано затруднява процеса на ефективната конкуренция на пазара на адвокатски услуги в страната.

4. По отношение на предоставянето на изключителни права на адвокатите с §12 от законопроекта, във връзка с предвидената административнонаказателна отговорност по §91 от проекта на закон, КЗК счита, че нормите имат ограничителен характер, тай като забраняват на лицата, разполагащи с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга.

5. По отношение на § 15 от законопроекта, предлагащ да бъде предоставено право на адвокатите да извършват удостоверителни услуги, присъщи на нотариусите, КЗК счита, че извършването им от адвокат ще доведе до създаване на правна несигурност. Нотариусът, подобно на съдия, действа в обществен интерес като едно трето независимо и безпристрастно лице, докато адвокатът, от своя страна, е призван да действа преди всичко в частен интерес, защитавайки правата на своя клиент.

6. По отношение на §4 от законопроекта, създаващ забрана адвокат да бъде изпълнителен член на съвета на директорите на акционерно дружество, КЗК счита че нормата ограничава възможностите на предприятията сами да определят организационната си форма, като им се отнема правото независимо да избират кои лица да участват в управителните им органи.

7. Според Комисията с §19 от законопроекта, съгласно който при уважаване на възражение за прекомерност на договореното възнаграждение съдът не може да присъди по-ниско от двукратния размер за същото, предвидено в наредба на Висшия адвокатски съвет, се създава второ ниво на минимални цени на адвокатските услуги. КЗК е на мнение, че въвеждането на минимални цени води до непосредствено ограничаване на ценовата конкуренция на пазара.

8. По отношение на § 80-81 от проекта относно удължаване сроковете на дисциплинарните наказания и въвеждането на нови основания за дисциплинарна отговорност, Комисията е на мнение, че основанията за налагане на дисциплинарни наказания, видовете дисциплинарни наказания и сроковете, за които се налагат, следва да бъдат съобразени с преследваната цел, а именно - осъществяването на дейността от висококвалифицирани и добросъвестни адвокати в интерес на потребителите на услугата. В този смисъл КЗК предлага да отпадне като основание за налагане на дисциплинарно наказание уговарянето на възнаграждение по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет, както и да отпаднат разпоредбите, предвиждащи удължаване на сроковете за лишаване от право да се упражнява адвокатска професия.