Претоварването води до промени в реакциите, съпоставими с действията на акушерката, пребила бебе

Българският учител е много уморен и стресиран от огромното натоварване с часове работа над преподавателската норма и то все незаплатена.

В Европа мярката за седмична преподавателска натовареност на учителите във всички нива е 18 часа и часовете работа над тази норма са извънреден труд. Те са по изключение и безспорно се заплащат.

В България се констатират много случаи, в които учителят работи повече с неписан порочен сив „регламент”, в който дребните финансови ползи са несъпоставими с огромната вреда. Това води неизбежно към „изгаряне” от преумора на самите учители и понижава ефективността на образователния процес при такова прекомерно претоварване.

Поредният пример на огромно натоварване на учителите е честването на 24 май – Ден на българската писменост и култура, където те са натоварени със организацията на празника, многобройни мероприятия с учениците, рецитали, тържества и т.н. На основание на Кодекса на труда би следвало тези дейности да се заплащат двойно. Директорите отново не спазват основния трудов закон, правейки икономии от бюджетите си на гърба на работещите учители.

Това е практика обаче, заявяват от синдикат „Образование”, който категорично се противопоставя и на двойните смени в детските градини. В проведено национално проучване са констатирани многобройни случаи на отработване на отпуски, работа по 12 часа на ден от учител, който замества отсъстващ колега и то нерегламентирано.

Това е много опасно, защото претоварването води до непредвидими изменения в реакциите на хората от всички видове професии, съпоставими с действията на акушерката, нанесла побой върху бебе в болница „Софиямед”.

Най-често двойните смени на учителите в детските градини стават по идея на кметовете и общинските администрации, обикновено без писмена заповед, а с устна препоръка към директорите на градини да правят икономии на финансови средства.

Това е дръзко нарушение на Кодекса на труда, а икономисаните средства са нищожни. Тези, които носят отговорност за това недопустимо действие, застрашаващо живота на децата, са единствено директорите на детските градини.