39 големи общини сами ще разпределят средствата по ОП "Региони в растеж"

Затягане и на контрола върху незаконното строителство поиска министър Лиляна Павлова по време на ІV-та национална среща на главните архитекти и експерти по устройствено планиране от общините в Трявна, организирана от Националното сдружение на общините в България.

„Поставяемите обекти по крайбрежието са много. Само в Слънчев бряг са 560, съгласуват се с общинските съвети, но вие сте тези, които трябва да следите незаконните и да се разпореждате да ги премахват. Затова обаче е необходима воля“, каза регионалният министър.

Като приоритет министър Павлова представи потребността от промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и призова за активност главните архитекти в предложенията. Нормативният акт е водещ в дейността на архитектите. „Много натрупани проблеми има по отношение устройство на територията, разделението и функциите между държавата и общините и главните архитекти“, посочи министърът. Предвид факта, че през тази година ще има избори и нови общински съвети, гледането на промените ще се отложи за късна есен, за да не се политизират. Тя предложи до септември да се предлагат промени, през октомври да бъдат обобщени и ноември, след формирането на новите общинските съвети, да се пристъпи към промените в ЗУТ.

Активирането на свлачищата през тази година налага въвеждането на силно рестриктивен режим за строителство върху тях, посочи Павлова. Според нея е важно ясно да се разпише как се спазва закона, как се издават разрешенията за строеж в тези зони, кой носи отговорност. Като пример тя посочи, че главните архитекти масово издават разрешителни за строеж без да търсят съгласуване с МРРБ. Като пример тя посочи местността Фиш-Фиш, в която е трябвало да има само леки постройки, а всъщност има къщи с басейни и масивно бетонно строителство на няколко етажа.

Павлова посочи, че се разработва специална Стратегия за свлачищата до 2020. Ресурсът от 870 млн. за 1950 свлачища са крайно недостатъчни. С тях дори за превенция не можем да говорим, коментира министър Павлова. От тези средства 470 млн. лв. са за аварийни и спешни укрепвания и почти не остава ресурс за превенция. Планираме да са разпределени през Комисията по бедствия и аварии, и частично през МРРБ и малко от околна среда, посочи тя.

Министър Павлова обясни, че държавата се опитва да помогне на общините в изработването на Общите устройствени планове, но ограниченият ресурс не стига за всички. Сега финансираме 87 общини, мотивира се тя и призова главните архитекти да не саботират процеса, а да го подкрепят.

Тя представи и новите моменти в новата Оперативна програма „Региони в растеж“. Очаква се програмата да бъде одобрена от ЕК в следващите няколко седмици.

В новата ОПРР има промени в начина на управление на проектите - делегираме на 39-те общини функциите на междинно звено по отношение на избора на проекти. С делегирането на това правомощие в рамките на всеки интегриран план, общините ще трябва сами да си направят подбора на проектите. Много важно е дейностите по тези проекти да отговарят на условията за допустимост на разходите“, посочи министърът. Павлова призова главните архитекти от сега да се формират екипите, за да не се губи време при реализирането.

До края на юни и началото на юли ще бъде отворена първата покана за кандидатстване по ос 1. „На Комитет на наблюдение на 4 и 5 юни ще бъдат одобрени критериите за селекция на проекти и общините следва максимално бързо да започнат със селекцията им. Дотогава общините ще трябва да са си направили селекцията на проектите. За 2018 са заложени минимални цели за сертификация на средства и неизпълнението им ще лиши общините от възможността да се възползват от допълнителен ресурс в размер на 6% и в тази връзка е необходимо бенефициентите да бъдат максимално мобилизирани и проактивни“, обясни министър Павлова.

И в този период бенефициентите ще могат да се възползват от финансовите инструменти (по подобие на финансовия инструмент JESSICA). Около 16% oт бюджета на Програмата ще бъде разпределен под формата на нисколихвено дългосрочно кредитиране за проекти, генериращи приходи. Управлението на Финансовите инструменти ще се осъществява от Фонд на фондовете към МФ, като в рамките на ОПРР се предвиждат четири фонда за градско развитие - един за София и по един за Южна и Северна България, и един фонд за туризъм.