Подвигът на св. цар Борис е равноапостолен заради покръстването на българския народ и учредяването на Българската църква

Днес се авършват се 1108 години от смъртта на Свети равноапостолен княз Борис - Михаил– Покръстител на българския народ (907 г.) Датата на смъртта му е отбелязана в прeписка в сборника “Словата срещу арианите” на Анастасий Александрийски, преведен от Константин Преславски и преписан от Тудор Доксов, племенник на покойния владетел. Княз Борис приобщава българите към християнството, организира изграждането на българската църковна йерархия, създава условия за развитие и разпространение на делото на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици, в резултат на което България се превръща в третия (след Константинопол и Рим) духовен център на средновековна Европа. Най-категорична оценка за неговата личност и дело е канонизирането му от Българската, Византийската и Римската църква. Приемането на християнството от Източната православна църква става след като княз Борис е принуден да сключен мирен договор с Византия след неуспешен военен съюз с немския крал Лудвиг. След проведените преговори княз Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство. 865 г. е годината, в която българите приемат християнството. Българската църква постига своята автокефална автономия на 24 декември 879 г. Тогава Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. Начело на българската църква застава Йосиф I – първият български патриарх. По същото време княз Борис приема учениците на Светите равноапостоли Кирил и Методий – Наум, Ангеларий и Климент. Климент става епископ в Охрид, където има за задача да създаде книжовна школа. Целта на княз Борис, а по-късно и на неговия син Симеон е приобщаването на славянския елемент към христовата вяра. Благодарение на създадената школа в Охрид и българските епископи в Македония славянската писменост се разпространява и гръцкото вероучение отстъпва място на църковнославянското. След продължително 36-годишно управление, през 889г. Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Негов паметник се издига в първата старопрестолна българска столица – гр. Плиска.
На този ден имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав,Борислава, Борил.