След 560-годишно прекъсване БПЦ е въздигната в Патриаршия

Животът

10-05-2015, 09:13

Автор:

Plovdivutre.bg

Всичко от Автора

Патриарх става пловдивският митрополит Кирил

На днешния ден през 1953 г. пловдивският митрополит Кирил е избран за български патриарх. Това става за първи път след 560-годишно прекъсване. По време на провеждащия се тогава Трети църковно-народен събор Българската православна църква е въздигната от Екзархия в ранг на Патриаршия.
Митрополит Кирил е виден деец на Българската православна църква и борец за мир, академик. Роден е в София през 1901 г. От 1914 до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Белград и в Загреб. Защитава докторат. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество още като студент. През 1936 г. е въздигнат за Стобийски епископ, а през 1938 г. е избран за главен секретар на Св. синод и е ръкоположен за пловдивски митрополит. При възстановяването на Българската патриаршия (на 10 май 1953 г.) е избран за патриарх и софийски митрополит. От 1950 г. е член на Световния съвет на мира и председател на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му. Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва и осветлява добросъвестно исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос за историята на българската църковно-национална борба. По-важни от тях са: "Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)" (1952 г.), "Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание" (1955 г.), "Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978 г." (т. I, 1969 г., т. II, 1970 г.), "Граф Игнатиев и българският църковен въпрос" (1958 г.), "Екзарх Антим (1816-1888 г.)" (1956 г.), "Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век" (1962 г.), "Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.)" (1968 г.) и др. Умира през 1971 г.